1Душата ми се отегчи от живота ми; затова ще се предам на оплакването си, ще говоря в горестта на душата си. (3 Цар 19:4; Йов 7:11; Йов 7:16; Йона 4:3; Йона 4:8)2Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда; покажи ми защо ми ставаш противен.3Добре ли Ти е да оскърбяваш и да презираш делото на ръцете Си, а да осветляваш решеното от нечестивите?4Телесни очи ли имаш? Или гледаш, както гледа човек? (1 Цар 16:7)5Твоите дни като дните на човека ли са или годините Ти – като човешки дни,6че претърсваш беззаконието ми и издирваш греха ми,7при все че знаеш, че не съм нечестив и че никой не може да ме избави от ръката Ти? (Пс 139:1; Пс 139:2)8Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха като едно цяло; а пак ли ме съсипваш? (Пс 119:73)9Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш? (Бит 2:7; Бит 3:10; Ис 64:8)10Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? (Пс 139:14)11С кожа и мускули си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел;12живот и благоволение си ми подарил и провидението Ти е запазило духа ми.13Но при все това – това си криел в сърцето Си; зная, че това е било в ума Ти;14ако съгреша, ме наблюдаваш и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен. (Пс 139:1)15Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си. Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми, (Йов 9:12; Йов 9:15; Йов 9:20; Йов 9:21; Пс 25:18; Ис 3:11)16защото расте. Гониш ме като лъв и отново се показваш страшен против мен. (Ис 38:13; П Ер 3:10)17Отново издигаш против мене свидетелите Си[1] и увеличаваш гнева Си върху мен; едно след друго войнства ме нападат.18И така, защо ме извади Ти от утробата? Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око; (Йов 3:11)19бих бил, като че не съм бил; от утробата бих бил отнесен в гроба.20Дните ми не са ли малко? И така, престани и ме остави да си отдъхна малко. (Йов 7:6; Йов 7:16; Йов 7:19; Йов 8:9; Пс 39:5; Пс 39:13)21Преди да отида, откъдето няма да се върна, в тъмната земя и в смъртната сянка – (Пс 23:4; Пс 88:12)22земя, мрачна като самата тъмнина, земя на мрачна сянка и без никакъв ред, където светлината е като тъмнина.
Йов 10
Верен
1Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.2Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!3Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?4Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?5Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти – като дни на мъж,6за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?7Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.8Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло – и ще ме погълнеш ли?9Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина – и ще ме върнеш ли в пръстта?10Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?11С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.12Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.13Но това си криел в сърцето Си – зная, че това е било у Теб:14ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.15Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор – виж скръбта ми,16защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.17Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.18Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!19Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.20Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,21преди да ида там – и няма да се върна – в земя на мрак и сянка на смъртта;22в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.