Йоан 8

Библия, ревизирано издание

Исус Христос прощава на прелюбодейката

1 А Исус отиде на Елеонския хълм. 

2 И рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше. 

3 И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха: 

4 Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство. 

5 Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея? (Лев 20:10; Вт 22:22) 

6 И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята. 

7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея. (Вт 17:7; Рим 2:1) 

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята. 

9 А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред. (Рим 2:22) 

10 И когато се изправи, Исус и каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди? 

11 И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече. (Лк 12:14; Йн 3:17; Йн 5:14) 

Исус Христос – Светлината на света

12 Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота. (Йн 1:4; Йн 1:9; Йн 3:19; Йн 9:5; Йн 12:35; Йн 12:36; Йн 12:46) 

13 Затова фарисеите Му казаха: Ти сам свидетелстваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно. (Йн 5:31) 

14 Исус им отговори: Макар Аз сам да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде идвам и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам и накъде отивам. (Йн 7:28; Йн 9:29) 

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. (Йн 3:17; Йн 7:24; Йн 12:47; Йн 18:36) 

16 И даже ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но сме Аз и Отец, Който Ме е пратил. (Йн 8:29; Йн 16:32) 

17 И в закона, да, във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. (Вт 17:6; Вт 19:15; Мт 18:16; 2 Кор 13:1; Евр 10:28) 

18 Аз съм, Който свидетелствам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелства за Мене. (Ис 42:1; Йн 5:32; Йн 5:37) 

19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Моя Отец; ако познавахте Мене, бихте познавали и Моя Отец. (Йн 8:55; Йн 14:7; Йн 16:3) 

20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. (Мк 12:41; Йн 7:8; Йн 7:30) 

21 И Исус пак им каза: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. (Йн 7:34; Йн 8:24; Йн 13:33) 

22 Затова юдеите се питаха: Да не би да се самоубие, че казва: Където отивам Аз, вие не можете да дойдете? 

23 Исус им каза: Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от онези, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. (Йн 3:31; Йн 15:19; Йн 17:16; Кол 3:1; 1 Йн 4:5) 

24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм Този, за Когото ви казвам, в греховете си ще умрете. (Мк 16:16; Йн 8:21) 

25 Тогава те Го попитаха: Ти кой си? Исус им каза: Аз съм именно това, което ви говоря отначало. 

26 Много неща имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света. (Йн 3:32; Йн 7:28; Йн 15:15) 

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца. 

28 Тогава Исус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря. (Йн 3:11; Йн 3:14; Йн 5:19; Йн 5:30; Йн 7:16; Йн 12:32; Рим 1:4) 

29 И Този, Който ме е пратил, е с Мене; не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно. (Йн 4:34; Йн 5:30; Йн 6:38; Йн 8:16; Йн 14:10; Йн 14:11) 

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. (Йн 7:31; Йн 10:42; Йн 11:45) 

За истината

31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици. 

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (Ис 42:7; Ис 61:1; Рим 6:14; Рим 6:18; Рим 6:22) 

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били слуги на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни. (Лев 25:42; Мт 3:9; Йн 8:39) 

34 Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. (Рим 6:16; Рим 6:20; 2 Пет 2:19) 

35 А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. (Бит 21:10; Гал 4:30) 

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. (Рим 8:2; Гал 5:1) 

37 Зная, че сте Авраамово потомство; и все пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място у вас. (Йн 7:19; Йн 8:40) 

38 Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. (Йн 3:32; Йн 5:19; Йн 5:30; Йн 14:10; Йн 14:24) 

39 Те Му отговориха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите. (Мт 3:9; Йн 8:33; Рим 2:28; Рим 4:16; Рим 9:7; Гал 3:7; Гал 3:29) 

40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е правил. (Йн 8:26; Йн 8:37) 

41 Вие вършите делата на баща си. Те му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога. (Ис 63:16; Ис 64:8; Мал 1:6) 

42 Исус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. (Йн 5:43; Йн 7:28; Йн 7:29; Йн 16:27; Йн 17:8; Йн 17:25; 1 Йн 5:1) 

43 Защо не разбирате онова, което говоря? Защото не можете да слушате Моето учение. (Йн 7:17) 

44 Ваш баща е дяволът и вие желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай време човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, той говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата. (Мт 13:38; 1 Йн 3:8; Юда 1:6) 

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. 

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истината, защо не Ми вярвате? 

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (Йн 10:26; Йн 10:27; 1 Йн 4:6) 

Исус Христос и Авраам

48 Юдеите Му отвърнаха: Не сме ли прави, като казваме, че си самарянин и имаш бяс? (Йн 7:20; Йн 8:52; Йн 10:20) 

49 Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите. 

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, Който търси и съди. (Йн 5:41; Йн 7:18) 

51 Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, няма да види смърт вовеки. (Йн 5:24; Йн 11:26) 

52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: Ако някой опази Моето учение, няма да вкуси смърт вовеки. (Зах 1:5; Евр 11:13) 

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 

54 Исус отговори: Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог; (Йн 5:31; Йн 5:41; Йн 16:14; Йн 17:1; Д А 3:13) 

55 и въпреки това не сте Го познали. Но Аз Го познавам; и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. (Йн 7:28; Йн 7:29) 

56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва. (Бит 15:6; Бит 22:16; Лк 10:24; Евр 11:13) 

57 Юдеите Му казаха: Петдесет години още нямаш, а и Авраам ли си видял? 

58 Исус им каза: Истина, истина ви казвам – преди да се е родил Авраам, Аз съм. (Изх 3:14; Ис 43:13; Йн 17:5; Йн 17:24; Кол 1:17) 

59 Тогава взеха да хвърлят камъни по Него; но Исус се скри и излезе от храма, като мина сред тях; и така си отиде. (Лк 4:30; Йн 10:31; Йн 10:39; Йн 11:8) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йоан 8

Верен

1 А Иисус отиде на Елеонския хълм. 

2 И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше. 

3 А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха: 

4 Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние. 

5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш? 

6 И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 

7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея. 

8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. 

9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата. 

10 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди? 

11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече. 

12 Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота. 

13 Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно! 

14 Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам. 

15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никогост. 11;. 

16 И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил. 

17 А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. 

18 Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен. 

19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец. 

20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл. 

21 И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете. 

22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете? 

23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят. 

24 По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си. 

25 Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам. 

26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света. 

27 Те не разбраха, че им говореше за Отца. 

28 Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря. 

29 И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно. 

30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. 

31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. 

32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. 

33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни? 

34 Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха. 

35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно. 

36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. 

37 Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас. 

38 Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. 

39 Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам. 

40 А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Богаст. 26;. Това Авраам не е направил. 

41 Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога. 

42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати. 

43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово. 

44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща. 

45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате. 

46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате? 

47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. 

48 Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон? 

49 Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите. 

50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди. 

51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. 

52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века. 

53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? 

54 Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог; 

55 но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. 

56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва. 

57 Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам? 

58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм. 

59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде). 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.