1А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан, (Йн 3:22; Йн 3:26)2не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,3напусна Юдея и пак отиде към Галилея.4И трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф. (Бит 33:19; Бит 48:22; И Н 24:32)6Там беше Якововият кладенец[1]. Уморен от пътуване, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.7Дойде една самарянка да си извади вода. Исус и каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните. (4 Цар 17:24; Лк 9:52; Лк 9:53; Д А 10:28)10Исус и отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива[2] вода! (Ис 12:3; Ис 44:3; Ер 2:13; Зах 13:1; Зах 14:8)11Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?13Исус и отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. (Йн 6:35; Йн 6:58; Йн 7:38)15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам. (Йн 6:34; Йн 17:2; Йн 17:3; Рим 6:23; 1 Йн 5:20)16Исус и каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус и каза: Право каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк. (Лк 7:16; Лк 24:19; Йн 6:14; Йн 7:40)20Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме. (Вт 12:6; Вт 12:11; Вт 16:6; Съд 9:7; 3 Цар 9:3; 2 Лет 7:12)21Исус и каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. (Мал 1:11; 1 Тим 2:8)22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. (Бит 12:3; 4 Цар 17:29; Ис 2:3; Лк 24:47; Рим 9:4; Рим 9:5)23Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. (Йн 1:17; Фил 3:3)24Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят. (2 Кор 3:17; Фил 3:3)25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко. (Йн 4:29; Йн 4:30)26Исус и каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията. (Мт 26:63; Мт 26:64; Мк 14:61; Мк 14:62; Йн 9:37)27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос? (Йн 4:25)30Те излязоха от града и отиваха при Него.31В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.32А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.33Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?34Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело. (Йов 23:12; Йн 6:38)35Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва. (Мт 9:37; Лк 10:2)36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне. (Дан 12:3)37Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.40И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.41И още мнозина повярваха поради Неговото учение;42и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. (Йн 17:8; 1 Йн 4:14)
Исус Христос изцелява сина на царски чиновник
43След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея. (Мт 4:12; Мт 8:5; Мк 1:14; Лк 7:1)44Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си. (Мт 13:57; Мк 6:4; Лк 4:24)45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. (Вт 16:16; Йн 2:23; Йн 3:2)46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. (Йн 2:1; Йн 2:11)47Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. (1 Кор 1:22)49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.50Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.51И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.52А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.
Йоан 4
Верен
1И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –2не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –3напусна Юдея и отиде пак в Галилея[1].4Но трябваше да мине през Самария.5И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.6Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият часпо пладне.7Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус ѝ каза: Дай Ми да пия.8Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.9Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.10Иисус в отговор ѝ каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.11Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?12Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?13Иисус в отговор ѝ каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;14а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.15Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.16Иисус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.17В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус ѝ каза: Добре каза, че нямаш мъж;18защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.19Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.20Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.21Иисус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.22Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.23Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.24Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.25Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.26Иисус ѝ каза: Аз съм, който разговарям с теб.27В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?28Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:29Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направиласт. 39;. Да не би Той да е Христос?30Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.31Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.32Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.33Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?34Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.35Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.36Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.37Защото в това отношение истинна е поговорката, че един сее, а друг жъне.38Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.39И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила[2].40И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.41И още мнозина повярвахаст. 39; заради Неговото слово;42а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.43След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилеяст. 3;;44защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.46И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.47Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.48Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.50Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.51И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.52А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.53И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.54Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.