Влезте безплатно

Йоан 11

Библия, ревизирано издание



1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Лк 10:38; Лк 10:39) 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Мт 26:7; Мк 14:3; Йн 12:3) 3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. 4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Йн 9:3; Йн 11:40) 5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар. 6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Йн 10:40) 7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Йн 10:31) 9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Йн 9:4) 10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Йн 12:32; Йн 12:35) 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (Вт 31:16; Дан 12:2; Мт 9:24; Д А 7:60; 1 Кор 15:18; 1 Кор 15:51) 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън. 14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него. 17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба. 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1]; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им. 20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Йн 9:31) 23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Йов 19:25; Йов 19:26; Ис 26:19; Ез 37:4; Дан 12:2; Лк 14:14; Йн 5:29) 25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Йн 1:4; Йн 3:36; Йн 5:21; Йн 6:35; Йн 6:39; Йн 6:40; Йн 6:44; Йн 14:6; Кол 3:4; 1 Йн 1:1; 1 Йн 1:2; 1 Йн 5:10; 1 Йн 5:11) 26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Йн 6:54) 27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Мт 16:16; Йн 4:42; Йн 6:14; Йн 6:69) 28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Йн 11:19) 32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Йн 11:21) 33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути. 34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Исус се просълзи. (Лк 19:41) 36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Йн 9:6) 38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък. 39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба. 40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Йн 11:4; Йн 11:23) 41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Йн 12:30) 43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Йн 20:7) 



45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Мт 26:1; Мк 14:1; Лк 22:1; Йн 2:23; Йн 10:42; Йн 12:11; Йн 12:18) 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Пс 2:2; Мт 26:3; Мк 14:1; Лк 22:2; Йн 12:19; Д А 4:16) 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни. 49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Лк 3:2; Йн 18:14; Д А 4:6) 50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Йн 18:14) 51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Ис 49:6; Йн 10:16; Еф 2:13; 1 Йн 2:2) 53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Мт 21:38) 54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2 Лет 13:19; Йн 4:1; Йн 4:3; Йн 7:1) 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2 Лет 30:17; Йн 2:13; Йн 5:1; Йн 6:4) 56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Йн 7:11) 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят. 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Йоан 11

Верен

1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта, беше болен. 2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си. 3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е боленст. 36;. 4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея[1]. 5 А Иисус любеше Марта и сестра ѝ, и Лазар. 6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше. 7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. 8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? 9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него. 11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. 12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. 13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. 14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря. 15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярватест. 42;. Но нека да отидем при него. 16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него. 17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гробаст. 39;. 18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия; 19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им. 20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи. 21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат мист. 32;. 22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти дадест. 41;. 23 Иисус ѝ каза: Брат ти ще възкръсне. 24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. 25 Иисус ѝ каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее; 26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това? 27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, който има да дойде на света. 28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е тук и те вика. 29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него. 30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта. 31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. 32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат мист. 21;. 33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути. 34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж. 35 Иисус се просълзи. 36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичалст. 3;! 37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре? 38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък. 39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъвст. 17;. 40 Иисус ѝ каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава[2]? 41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша[3]. 42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш[4], но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил[5]. 43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън! 44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви. 45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него. 46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус. 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения. 48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни. 49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, 50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. 51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца. 53 И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият. 54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си. 55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят. 56 И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника? 57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.