1Изявеното за Дамаск пророчество: Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини. (4 Цар 16:9; Ер 49:23; Ам 1:3; Зах 9:1)2Градовете на Ароир са напуснати; те ще служат за стада, които ще лежат и няма да има кой да ги плаши. (Ер 7:33)3Крепостта ще се махне от Ефрем и царството – от Дамаск, и останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, казва ГОСПОД на Силите. (Ис 7:16; Ис 8:4)4И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на тялото му ще измършавее; (Ис 10:16)5и ще бъде, както когато жътварят хване стръкове жито и пожъне класовете с мишцата си. Да! Ще бъде, както когато някой събира класове в Рафаимската долина. (Ер 51:33)6Но ще останат в него баберки, както при отърсването на маслината – две-три зърна на върха на по-високите клони, четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, казва ГОСПОД, Израилевият Бог. (Ис 24:13)7В онзи ден човек ще погледне към Създателя си и очите му ще се взрат в Святия Израилев; (Мих 7:7)8той няма да погледне към жертвениците, делото на ръцете си, нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като изоставените места в гората и на планинския връх, които бяха изоставени заради израилтяните; и ще настане там запустение.10Понеже си забравил Бога на спасението си и не си спомнил силната си Канара, затова насаждаш приятни градини и насаденото е от чужди фиданки; (Пс 68:19)11в деня, когато ги насадиш, ги заграждаш с плет и сутрин правиш семето ти да цъфти; а жътвата ще чезне в деня на скръб и на неизцелима печал.12Ах! Шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напор на големи води! (Ер 6:23)13Народите ще напират като напора на големите води; но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, и ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката. (Пс 9:5; Пс 83:13; Ос 13:3)14Привечер, ето, смущение; и преди да съмне, ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и съдбата на онези, които ни разграбват.
Исая 17
Верен
1Пророчество, наложено за Дамаск. Ето, Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини.2Градовете на Ароир са напуснати, ще бъдат за стада, те ще лежат и няма да има кой да ги плаши.3И крепостта ще изчезне от Ефрем и царството – от Дамаск, и остатъкът – от Арам; те ще бъдат като славата на израилевите синове, заявява ГОСПОД на Войнствата.4И в онзи ден славата на Яков ще се смали и тлъстината на плътта му ще измършавее.5И ще бъде както когато жетварят събира житото и пожъне с ръката си класовете. И ще бъде както когато събира някой класове в долината Рафаим.6Но ще остане в него пабирък, както при бруленето на маслини: две-три зърна на върха на високите клони, четири-пет на клоните на плодното дърво, заявява ГОСПОД, Израилевият Бог.7В онзи ден човекът ще погледне към Онзи, който го е направил, и очите му ще се взрат в Светия Израилев.8Няма да погледне към жертвениците, дело на ръцете му, и няма да се взре в онова, което направиха пръстите му, нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.9В онзи ден укрепените му градове ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, които бяха оставени пред израилевите синове; и ще бъде пустош.10Понеже ти забрави Бога на спасението си и не си спомни за Канарата на силата си, затова садиш приятни насаждения и ги насаждаш с чужди фиданки.11В деня, когато ги насадиш, ги ограждаш с плет и сутрин правиш посятото си да цъфти; а жетвата отлита в ден на скръб и на неизцелима печал.12Горко на множеството на многото народи, те бучат като бученето на моретата и бушуването на народите – като бушуване на мощни води бушуват!13Народите бушуват като бушуването на големи води – Той ги смъмря и те бягат надалеч и биват гонени като плява по планините пред вятъра и като въртящ се прах пред вихрушката.14Привечер, ето смущение, преди утрото вече ги няма! Това е делът на тези, които ни обират, и жребият на тези, които ни разграбват.