Иисус Навин 22

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:2 Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах. (Чис 32:20; Вт 3:18; И Н 1:16; И Н 1:17)3 През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог.4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде отвъд Йордан. (Чис 32:33; Вт 29:8; И Н 13:8)5 Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда. Да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа. (Вт 6:6; Вт 6:17; Вт 10:12; Вт 11:22)6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.7 (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови, (И Н 17:5)8 като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви. (Чис 31:27; 1 Цар 30:24)9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя – в земята, която беше тяхно притежание, придобито според ГОСПОДНЕТО слово чрез Моисей. (Чис 32:1; Чис 32:26; Чис 32:29)10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.11 А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните. (Вт 13:12; Съд 20:12)12 И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. (Съд 20:1)13 Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар, (Изх 6:25; Чис 25:7; Вт 13:14; Съд 20:12)14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди. (Чис 1:4)15 Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:16 Така казва цялото ГОСПОДНЕ общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате ГОСПОДА, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него? (Лев 17:8; Лев 17:9)17 Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя ГОСПОДНЕТО общество, (Чис 25:3; Чис 25:4; Вт 4:3)18 а вие днес искате да се отклоните от следване на ГОСПОДА? Понеже днес отстъпвате от ГОСПОДА, утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. (Чис 16:22)19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на ГОСПОДА, където стои ГОСПОДНЯТА скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от ГОСПОДА, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог. (И Н 18:1)20 Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израилево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си. (И Н 7:1; И Н 7:5)21 Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израилевите хилядоначалници:22 Могъщият Бог ЙЕХОВА, могъщият Бог ЙЕХОВА, Той знае – и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против ГОСПОДА, то нека ГОСПОД да не ни избави днес! (Вт 10:17; 3 Цар 8:39; Йов 10:7; Йов 23:10; Пс 44:21; Пс 139:1; Пс 139:2; Ер 12:3; 2 Кор 11:11; 2 Кор 11:31)23 Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам ГОСПОД да отсъди. (Вт 18:19; 1 Цар 20:16)24 Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното – не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?25 Понеже ГОСПОД е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в ГОСПОДА. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.26 Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред ГОСПОДА служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА. (Бит 31:48; Вт 12:6; Вт 12:11; Вт 12:12; Вт 12:17; Вт 12:18; Вт 12:26; Вт 12:27; И Н 22:34; И Н 24:27)28 Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.29 ГОСПОД да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му. (Вт 12:13; Вт 12:14)30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от ГОСПОДНЯТА ръка. (Лев 26:11; Лев 26:12; 2 Лет 15:2)32 Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие.33 И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове. (1 Лет 29:9; Неем 8:6; Дан 2:19; Лк 2:28)34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че ЙЕХОВА е Бог. (И Н 24:27)

Иисус Навин 22

Верен

1 Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината от манасиевото племе2 и им каза: Вие спазихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей; послушахте и моя глас във всичко, което ви заповядах.3 Не оставихте братята си през това дълго време чак до днес и опазихте заповяданото чрез заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.4 И сега ГОСПОД, вашият Бог, даде почивката на братята ви, както им обеща; затова сега се върнете и идете в шатрите си, в земята на притежанието си, която ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви даде оттатък Йордан.5 Само добре внимавайте да спазвате заповедта и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ви заповяда: да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да ходите във всичките Му пътища, да спазвате заповедите Му, да се привързвате към Него и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа.6 И Иисус ги благослови и ги изпрати и те отидоха в шатрите си.7 А на половината от манасиевото племе Мойсей беше дал наследство във Васан, а на другата половина Иисус даде наследство между братята им отсам Йордан, на запад. И когато ги изпрати в шатрите им, Иисус ги благослови[1],8 и им говори и каза: Върнете се в шатрите си с много богатства, с твърде много добитък, със сребро и със злато, и с бронз, и с желязо, и с твърде много дрехи; и разделете плячката от враговете си с братята си.9 И синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе се върнаха и отпътуваха от израилевите синове, от Сило, който е в ханаанската земя, за да отидат в галаадската земя, в земята на притежанието си, която бяха придобили според ГОСПОДНАТА заповед чрез Мойсей[2].10 И когато дойдоха в околността на Йордан, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе издигнаха там олтар, при Йордан, голям и внушителен олтар.11 А израилевите синове чуха да се казва: Ето, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от манасиевото племе са издигнали олтар от страната на ханаанската земя, в околността на Йордан, към израилевите синове.12 И когато израилевите синове чуха това, цялото общество на израилевите синове се събра в Сило, за да излязат на война срещу тях.13 После израилевите синове изпратиха до синовете на Рувим и до синовете на Гад, и до половината от манасиевото племе в галаадската земя Финеес, сина на свещеника Елеазар,14 и с него десет първенци, по един първенец за всеки бащин дом от всички израилеви племена; и всеки от тях беше главата на бащиния си дом между израилевите хиляди.15 И те дойдоха при синовете на Рувим и при синовете на Гад, и при половината от манасиевото племе в галаадската земя и говориха с тях, и казаха:16 Така казва цялото общество на ГОСПОДА: Каква е тази измяна, която сте извършили против Израилевия Бог, като сте се отвърнали днес от следването на ГОСПОДА и сте си издигнали олтар, за да се разбунтувате днес против ГОСПОДАст. 11;?17 Малко ли ни е беззаконието на Фегор, от което не сме се очистили и до днес, и заради него дойде язва върху обществото на ГОСПОДА,18 че и вие днес се отвръщате от следването на ГОСПОДА! И ако днес се разбунтувате против ГОСПОДА, Той утре ще се разгневи против цялото израилево общество.19 Но ако земята на вашето притежание е нечиста, тогава преминете в земята на ГОСПОДНОТО притежание, където стои ГОСПОДНАТА скиния, и вземете притежание между нас. Само не се бунтувайте против ГОСПОДА и не се бунтувайте против нас, като си издигате друг олтар освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог!20 Нали Ахан, синът на Зара, извърши престъпление с прокълнатото и гняв падна върху цялото израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.21 Тогава синовете на Рувим и синовете на Гад, и половината от манасиевото племе отговориха и казаха на началниците на израилевите хиляди:22 Бог на боговете, ГОСПОД, Бог на боговете, ГОСПОД – Той знае и нека узнае и Израил: ако сме сторили това в бунт или в измяна срещу ГОСПОДА, то не ни спасявай днес!23 Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от следването на ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне или хлебен принос, или за да принасяме върху него примирителни жертви, то нека ГОСПОД издири това! –24 и ако не сме сторили това от загриженост за нещо, като казахме: В бъдещите дни вашите синове може да говорят на нашите синове и да кажат: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?25 ГОСПОД е поставил Йордан за граница между нас и вас, синове на Рувим и синове на Гад – вие нямате дял в ГОСПОДА! Така синовете ви може да отклонят нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.26 Затова казахме: Нека се заемем да издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, за да извършваме служението на ГОСПОДА пред Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си жертви, за да не могат в бъдеще вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА!28 Затова казахме: Ако се случи в бъдеще да говорят така на нас или на поколенията ни, тогава ще кажем: Ето подобието на ГОСПОДНИЯ олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, а за свидетелство между нас и васст. 27;.29 Далеч да бъде от нас да се разбунтуваме против ГОСПОДА и да се отвърнем днес от следването на ГОСПОДА, като си издигнем друг олтар за всеизгаряне, за хлебен принос и за жертва освен олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му!30 И свещеникът Финеес и първенците на обществото, началниците на израилевите хиляди, които бяха с него, чуха думите, които говориха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия и те им се видяха добри.31 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, каза на синовете на Рувим и на синовете на Гад и на синовете на Манасия: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не сте извършили тази измяна против ГОСПОДА. Сега избавихте израилевите синове от ръката на ГОСПОДА.32 И Финеес, синът на свещеника Елеазар, и първенците се върнаха от синовете на Рувим и от синовете на Гад, от галаадската земя в ханаанската земя при израилевите синове, и им донесоха известие.33 И това нещо се видя добро на израилевите синове и израилевите синове благословиха Бога, и не говореха повече да отидат на бой срещу тях, за да погубят земята, където живееха синовете на Рувим и синовете на Гад.34 И синовете на Рувим и синовете на Гад нарекоха олтара свидетел, защото казаха: Той е свидетел между насст. 27;, че ГОСПОД е Бог.