1А ето наследството, което израилтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (Чис 34:17; Чис 34:18)2С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей. (Чис 26:55; Чис 33:54; Чис 34:13)3Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях. (И Н 13:8; И Н 13:32; И Н 13:33)4Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им. (Бит 48:5; 1 Лет 5:1; 1 Лет 5:2)5Както ГОСПОД беше заповядал на Моисей, така направиха израилтяните, като разделиха земята. (Чис 35:2; И Н 21:2)6В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил ГОСПОД на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни. (Чис 13:26; Чис 14:24; Чис 14:30; Чис 32:12; Вт 1:36; Вт 1:38; И Н 15:17)7Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял. (Чис 13:6; Чис 14:6)8Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно ГОСПОДА, моя Бог. (Чис 13:31; Чис 13:32; Чис 14:24; Вт 1:28)9Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог. (Чис 13:32; Чис 14:23; Чис 14:24; Вт 1:36; И Н 1:3)10И така, ГОСПОД ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто ГОСПОД говори това на Моисей, когато Израил се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години. (Чис 14:30)11Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега – да воювам, да излизам и да влизам. (Вт 31:2; Вт 34:7)12И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която ГОСПОД каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано ГОСПОД бъде с мен и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза. (Чис 13:28; Чис 13:33; И Н 15:14; Съд 1:20; Пс 18:31; Пс 18:34; Пс 60:12; Рим 8:31)13Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство. (И Н 10:37; И Н 15:13; И Н 21:11; И Н 21:12; И Н 22:6; Съд 1:20; 1 Лет 6:55; 1 Лет 6:56)14Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно ГОСПОДА, Израилевия Бог. (И Н 14:8; И Н 14:9; И Н 21:12)15Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война. (Бит 23:2; И Н 11:23; И Н 15:13)
Иисус Навин 14
Верен
1А това са областите, които израилевите синове наследиха в ханаанската земя, които свещеникът Елеазар и Иисус, синът на Навий, и началниците на бащините домове на племената на израилевите синове им разделиха за наследство,2чрез жребия на наследството им, както ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей за деветте племена и половината племе.3Защото Мойсей беше дал наследството на двете племена и половината племе оттатък Йордан; а на левитите не беше дал наследство между тях;4защото синовете на Йосиф бяха две племена – Манасия и Ефрем. И на левитите не се даде дял в земята освен градове за живеене с техните землища за добитъка им и за имуществото им.5Както ГОСПОД беше заповядал на Мойсей, така направиха израилевите синове и разделиха земята.6И синовете на Юда дойдоха при Иисус в Галгал и Халев, синът на кенезеца Ефоний, му каза: Ти знаеш думата, която ГОСПОД говори на Божия човек Мойсей относно мен и теб в Кадис-Варни.7Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей ме изпрати от Кадис-Варни, за да огледам земята; и аз му донесох известие, както ми беше на сърцето.8А братята ми, които се изкачиха с мен, отслабиха сърцето на народа, но аз напълно последвах ГОСПОДА, своя Бог.9И Мойсей се закле в онзи ден и каза: Земята, на която е стъпил кракът ти, непременно ще бъде наследство на теб и на синовете ти до века, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог.10И сега, ето, ГОСПОД ме опази жив, както каза, тези четиридесет и пет години, от времето, когато ГОСПОД говори това слово на Мойсей, когато Израил ходеше из пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години.11И днес съм все така силен, както в деня, когато Мойсей ме изпрати; както беше силата ми тогава, така е силата ми и сега – за бой и за излизане, и за влизане.12Затова сега, дай ми тази хълмиста земя, за която ГОСПОД говори в онзи ден; защото ти чу в онзи ден, че там са енакимите с големи укрепени градове. Само ГОСПОД да е с мен, и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза.13И Иисус го благослови и даде Хеврон за наследство на Халев, сина на Ефоний.14Затова Хеврон стана наследството на Халев, сина на кенезеца Ефоний, както е и до днес, защото той напълно последва ГОСПОДА, Израилевия Бог.15А името на Хеврон преди беше Кириат-Арва[1]; а Арва беше най-големият човек между енакимите. И после земята си почина от война.