1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя. (Чис 30:10; Чис 30:11; Ез 30:15)2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (Изх 15:24; Пс 106:25; 1 Кор 10:10)3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (Чис 11:4; Чис 11:5; П Ер 4:9)4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми, или не. (Изх 15:25; Вт 8:2; Вт 8:16; Пс 78:24; Пс 78:25; Пс 105:40; Йн 6:31; Йн 6:32; 1 Кор 10:3)5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (Изх 16:22; Лев 25:21)6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от Египетската земя; (Изх 6:7; Изх 16:12; Изх 16:13; Чис 16:28)7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (Изх 16:10; Чис 16:11; Ис 35:2; Ис 40:5; Йн 11:4; Йн 11:40)8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (1 Цар 8:7; Лк 10:16; Рим 13:2)9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (Чис 16:16)10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (Изх 13:21; Изх 16:7; Чис 16:19; 3 Цар 8:10; 3 Цар 8:11)11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (Изх 16:6; Изх 16:7; Изх 16:8)13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (Чис 11:9; Чис 11:31; Пс 78:27; Пс 78:28; Пс 105:40)14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (Чис 11:7; Вт 8:3; Неем 9:15; Пс 78:24; Пс 105:40)15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (Йн 6:31; Йн 6:49; Йн 6:58; 1 Кор 10:3)16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (Изх 16:36)17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (2 Кор 8:15)19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (Бит 2:3; Изх 20:8; Изх 31:15; Изх 35:3; Лев 23:3)24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (Изх 16:20)25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (Изх 20:9; Изх 20:10)27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (4 Цар 17:14; Пс 78:10; Пс 78:22; Пс 106:13)29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (Чис 11:7; Чис 11:8)32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (Евр 9:4)34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (Изх 25:16; Изх 25:21; Изх 40:20; Чис 17:10; Вт 10:5; 3 Цар 8:9)35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. (Чис 33:38; Вт 8:2; Вт 8:3; И Н 5:12; Неем 9:15; Неем 9:20; Неем 9:21; Йн 6:31; Йн 6:49)36А гоморът е една десета от ефата.
Изход 16
Верен
1И тръгнаха от Елим и цялото общество на израилевите синове дойде в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от египетската земя.2И цялото общество на израилевите синове роптаеше против Мойсей и Аарон в пустинята.3Израилевите синове им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНАТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това събрание от глад!4Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, ще ви наваля хляб от небето. Нека излиза народът всеки ден и да събират колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли в закона Ми, или не.5А на шестия ден нека приготвят внесеното и то да бъде двойно на това, което събират всеки ден.6И Мойсей и Аарон казаха на всичките израилеви синове: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от египетската земя.7А на сутринта ще видите ГОСПОДНАТА слава, понеже Той чу роптанията ви против ГОСПОДА – защото какво сме ние, че да роптаете против нас?8Мойсей каза още: Ще видите, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до насита, понеже ГОСПОД чу роптанията ви, с които роптаете против Него – защото какво сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против ГОСПОДА.9И Мойсей каза на Аарон: Кажи на цялото общество на израилевите синове: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу роптанията ви.10А когато Аарон говореше на цялото общество на израилевите синове, те обърнаха погледа си към пустинята и ето, ГОСПОДНАТА слава се яви в облака.11И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:12Чух роптанията на израилевите синове. Говори им и кажи: Надвечер ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб, и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана, а сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.14И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше нещо дребно като люспи, тънко, като слана по земята.15Като го видяха израилевите синове, си казаха един на друг: Какво е това? – защото не знаеха какво беше. А Мойсей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете.16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него, всеки по толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според броя на душите ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.17И израилевите синове направиха така и събраха, кой много, кой малко.18И когато измериха с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.19И Мойсей им каза: Никой да не оставя от него до сутринта.20Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от него до сутринта, но червяса и се усмърдя. И Мойсей им се разгневи.21И всяка сутрин го събираха – кой колкото му трябваше за ядене, а когато припечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, и всичките началници на обществото дойдоха и съобщиха на Мойсей.23А той им каза: Това е точно което каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете, колкото искате да опечете, и сварете, колкото искате да сварите, а каквото остане, сложете настрана да ви стои за утре.24И така, сложиха го настрана до сутринта, както заповяда Мойсей, и нито се усмърдя, нито се намери червей в него.25Тогава Мойсей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА, днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате, но седмият ден е събота – в нея няма да се намира.27Обаче някои от народа излязоха на седмия ден да събират, но не намериха.28Тогава ГОСПОД каза на Мойсей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?29Ето, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Седете всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, народът си почиваше на седмия ден.31И израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе и вкусът ѝ беше като на пита с мед.32Тогава Мойсей каза: Ето какво заповяда ГОСПОД: Един пълен гомор от нея да се пази за поколенията ви, за да видят хляба, с който ви изхраних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя.33И Мойсей каза на Аарон: Вземи една стомна и сложи в нея един пълен гомор манна, и я положи пред ГОСПОДА, за да се пази за поколенията ви.34И така, Аарон я положи пред свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Мойсей.35И израилевите синове ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха до обитаема земя; ядоха манна, докато стигнаха до границите на ханаанската земя.36А гоморът е една десета от ефата.