1ГОСПОД каза още на Моисей:2Посвети на Мене всяко първородно същество, което се ражда[1] между израилтяните – и човек, и животно; то е Мое. (Изх 13:12; Изх 13:13; Изх 13:15; Изх 22:29; Изх 22:30; Изх 34:19; Лев 27:26; Чис 3:13; Чис 8:16; Чис 8:17; Чис 18:15; Вт 15:19; Лк 2:23)3Тогава Моисей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството; защото ГОСПОД ви изведе със силна ръка оттам. Никой да не яде квасно. (Изх 6:1; Изх 12:8; Изх 12:42; Вт 16:3)4Вие излизате днес, в месец Авив. (Изх 23:15; Изх 34:18; Вт 16:1)5И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетите, аморейците, евейците и йевусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед, тогава ще спазваш този обряд в този месец. (Изх 3:8; Изх 6:8; Изх 12:25; Изх 12:26)6Седем дни ще ядеш безквасно; а седмият ден ще бъде празник на ГОСПОДА. (Изх 12:15; Изх 12:16)7Безквасно ще се яде през седемте дни; и да не се намира у тебе квас, в твоите предели. (Изх 12:19)8И в онзи ден ще обясниш на сина си: Върша го поради онова, което ГОСПОД ми стори, когато излязох от Египет. (Изх 12:26; Изх 13:14)9Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде ГОСПОДНИЯТ закон в устата ти; защото ГОСПОД те изведе победоносно от Египет. (Изх 12:14; Изх 13:16; Чис 15:39; Вт 6:8; Вт 11:18; Пр 1:9; Ис 49:16; Ер 22:24; Мт 23:5)10И така, ще пазиш тази наредба всяка година на времето и. (Изх 12:14; Изх 12:24)11А когато ГОСПОД те въведе в Ханаанската земя, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,12тогава ще отделяш за ГОСПОДА всичко, което се ражда, и всяко твое първородно от животно; мъжките животни ще бъдат посветени на ГОСПОДА. (Изх 13:2; Изх 22:29; Изх 34:19; Лев 27:26; Чис 8:17; Чис 18:15; Вт 15:19; Ез 44:30)13А всяко първородно от осел ще откупиш с агне или яре; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пречупиш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. (Изх 34:20; Чис 3:46; Чис 3:47; Чис 18:15; Чис 18:16)14После, като те запита синът ти: Какво е това?, ще му кажеш: ГОСПОД ни изведе победоносно от Египет, от дома на робството; (Изх 12:26; Изх 13:3; Вт 6:20; И Н 4:6; И Н 4:21)15понеже, когато фараонът не скланяше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно същество в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тази причина жертвам на ГОСПОДА всяко мъжко и първородно, а всеки първороден от синовете си откупувам. (Изх 12:29)16Това ще бъде белег на ръката ти и превръзка на челото ти, понеже ГОСПОД ни изведе със силна ръка от Египет. (Изх 13:9)17А когато фараонът пусна народа, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет. (Изх 14:11; Изх 14:12; Чис 14:1; Вт 17:6)18Но Бог поведе народа по заобиколен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. (Изх 14:2; Чис 33:6)19Моисей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше заклел строго израилтяните, като им каза: Бог ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми оттук. (Бит 50:25; И Н 24:32; Д А 7:16)20И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам към края на пустинята. (Чис 33:6)21И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, за да пътуват денем и нощем. (Изх 14:19; Изх 14:24; Изх 40:38; Чис 9:15; Чис 10:34; Чис 14:14; Вт 1:33; Неем 9:12; Неем 9:19; Пс 78:14; Пс 99:7; Пс 105:39; Ис 4:5; 1 Кор 10:1)22Той не отнемаше пред народа облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
Изход 13
Верен
1И ГОСПОД говори на Мойсей и каза:2Посвети Ми всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилевите синове – и човек и животно. То е Мое.3И Мойсей каза на народа: Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ГОСПОД ви изведе оттук. Нищо квасно да не се яде.4Вие излизате днес в месец Авив.5И когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се закле на бащите ти, че ще ти я даде – земя, където текат мляко и мед – тогава да извършваш тази служба в този месец.6Седем дни да ядеш безквасен хляб и седмият ден да бъде празник на ГОСПОДА.7Безквасен хляб да се яде през седемте дни; и да не се намери у теб квасен хляб, и да не се появи квас във всичките ти области.8И в онзи ден ще обясниш на сина си, като кажеш: Това правя заради онова, което ми направи ГОСПОД, когато излязох от Египет.9Това ще ти бъде за знак на ръката и за спомен между очите, за да бъде законът на ГОСПОДА в устата ти, защото със силна ръка те изведе ГОСПОД от Египет.10И така, да пазиш тази наредба всяка година на времето ѝ.11А когато ГОСПОД те въведе в земята на ханаанците, както се закле на теб и на бащите ти, и ти я даде,12тогава да отделиш за ГОСПОДА всяко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките да бъдат на ГОСПОДА.13А всяко първородно от магаре да изкупиш с агне или яре, а ако не искаш да го изкупиш, тогава да му пречупиш врата. Ще изкупиш и всяко първородно на човек между синовете си.14И после, като те запита синът ти и каже: Какво е това? – да му кажеш: Със силна ръка ни изведе ГОСПОД от Египет, от дома на робството.15И когато фараонът отказваше да ни пусне, ГОСПОД уби всяко първородно в египетската земя – от първородно на човек до първородно на животно – затова жертвам на ГОСПОДА всяко първородно, което е мъжко, а всеки първороден от синовете си изкупувам.16Това ще бъде за знак на ръката ти и за превръзки над очите ти, защото със силна ръка ГОСПОД ни изведе от Египет.17А когато фараонът пусна народа, Бог не го преведе през пътя за филистимската земя, въпреки че беше най-близко, защото Бог каза: Да не би да се разкае народът, като види битка, и да се върне в Египет.18Затова Бог поведе народа по околен път през пустинята към Червено море. И израилевите синове излязоха от египетската земя строени.19И Мойсей взе със себе си костите на Йосиф; защото той беше изрично заклел израилевите синове, като беше казал: Бог непременно ще ви посети. Тогава да изнесете оттук костите ми със себе си!20И те тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, към края на пустинята.21И ГОСПОД вървеше пред тях – денем в облачен стълб, за да ги води по пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети – за да пътуват денем и нощем.22Денем облачният стълб не се отдалечаваше отпред народа, а нощем – огненият стълб.