Захария 1

Библия, ревизирано издание

1 В осмия месец, през втората година на Дарий, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и каза: (Езд 4:24; Езд 5:1; Аг 1:1; Мт 23:35)2 ГОСПОД се разгневи много на бащите ви.3 Затова им кажи: Така казва ГОСПОД на Силите: Върнете се при Мене, казва ГОСПОД на Силите; и Аз ще се върна при вас, казва ГОСПОД на Силите. (Ер 25:5; Ер 35:15; Мих 7:19; Мал 3:7; Лк 15:20; Як 4:8)4 Не ставайте такива, каквито бяха бащите ви, към които предишните пророци викаха и казаха: Така казва ГОСПОД на Силите: Върнете се сега от нечестивите си пътища и от лошите си дела, но те не послушаха, нито Ми обърнаха внимание, казва ГОСПОД. (2 Лет 36:15; 2 Лет 36:16; Ис 31:6; Ер 3:12; Ер 18:11; Ез 18:30; Ос 14:1)5 Бащите ви къде са? И пророците живеят ли вечно?6 Но думите Ми и наредбите, които заповядах на слугите Си, пророците, не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и казаха: Както ГОСПОД на Силите е намислил да постъпи с нас според постъпките ни и според делата ни, така и постъпи с нас. (Ис 55:1; П Ер 1:18; П Ер 2:17)7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дарий, ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророк Захария, син на Варахия, син на Идо, и каза:8 Видях нощем един човек, който яздеше на червен кон и стоеше между миртовите дървета, които бяха в едно сенчесто място; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне. (И Н 5:13; Зах 6:2; Отк 6:4)9 Тогава казах: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мене, ми отговори: Аз ще ти покажа кои са тези.10 Човекът, който стоеше между миртите, отвърна: Те са онези, които ГОСПОД изпрати да обходят света. (Евр 1:14)11 И като проговориха на ангела ГОСПОДЕН, който стоеше между миртите, казаха: Ние обходихме света: и, ето, целият свят седи спокойно и е тих. (Пс 103:20; Пс 103:21)12 Тогава ангелът ГОСПОДЕН отговори: ГОСПОДИ на Силите, докога няма да покажеш милост към Йерусалим и Юдейските градове, против които си негодувал през тези седемдесет години? (Пс 102:13; Ер 25:11; Ер 25:12; Дан 9:2; Зах 7:5; Отк 6:10)13 А ГОСПОД отговори с добри думи, с утешителни думи на ангела, който говореше с мен. (Ер 29:10)14 И така ангелът, който говореше с мене, ми каза: Извикай и кажи: Така казва ГОСПОД на Силите: Ревнувам твърде силно за Йерусалим и за Сион; (Йоил 2:18; Зах 8:2)15 и много се сърдя на охолните народи; защото като се разсърдих само малко, те спомогнаха за наскърбяването на Израил. (Ис 47:6)16 Затова така казва ГОСПОД: Аз съм се върнал с милост в Йерусалим; домът Ми ще бъде построен в него, казва ГОСПОД на Силите; и връв ще бъде опъната върху Йерусалим. (Ис 12:1; Ис 54:8; Зах 2:1; Зах 2:2; Зах 2:10; Зах 8:3)17 Извикай още веднъж и кажи: Така казва ГОСПОД на Силите: Градовете Ми още ще преливат от благосъстояние; и ГОСПОД още ще утеши Сион и пак ще избере Йерусалим. (Ис 14:1; Ис 51:3; Зах 2:12; Зах 3:2)18 И като повдигнах очите си, видях четири рога.19 И казах на ангела, който говореше с мене: Какви са тези рогове? А той ми отговори: Това са роговете, които разпръснаха Юдея, Израил и Йерусалим. (Езд 4:1; Езд 4:4; Езд 4:7; Езд 5:3)20 Тогава ГОСПОД ми показа четирима ковачи.21 Попитах: Какво са дошли да правят тези? И Той отговори: Онези са роговете, които разпръснаха Юдея, така че никой не повдигаше главата си; но тези са дошли да ги уплашат и да повалят роговете на народите, които повдигнаха рог против Юдейската земя, за да я разпръснат. (Пс 75:4; Пс 75:5)

Захария 1

Верен

1 В осмия месец, във втората година на Дарий, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Захария, сина на Варахия, син на Идо и каза:2 ГОСПОД се разгневи силно на бащите ви.3 Затова им кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Обърнете се към Мен, заявява ГОСПОД на Войнствата, и Аз ще се обърна към вас, казва ГОСПОД на Войнствата.4 Не бъдете като бащите си, към които викаха предишните пророци и казваха: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Обърнете се сега от злите си пътища и от злите си дела! Но те не послушаха и не Ми обърнаха внимание, заявява ГОСПОД.5 Бащите ви къде са? И пророците живеят ли до века?6 Но думите Ми и правилата, които заповядах на слугите Си, пророците, не сполетяха ли бащите ви? И те се обърнаха и казаха: Както ГОСПОД на Войнствата намисли да ни направи според пътищата ни и според делата ни, така ни направи.7 На двадесет и четвъртия ден от единадесетия месец, който е месец Сават, във втората година на Дарий, ГОСПОДНОТО слово беше към пророк Захария, сина на Варахия, син на Идо, и каза:8 Видях нощем, и ето, мъж, който яздеше на червен кон и стоеше между миртовите дървета, които бяха в дъното на долината; и зад него имаше червени, пъстри и бели коне.9 И казах: Господарю мой, кои са тези? И ангелът, който говореше с мен, ми каза: Аз ще ти покажа кои са тези.10 И мъжът, който стоеше между миртовите дървета, отговори и каза: Те са онези, които ГОСПОД изпрати да обходят земята.11 И те отговориха на Ангела ГОСПОДЕН, който стоеше между миртовите дървета, и казаха: Ние обходихме земята; и ето, цялата земя седи спокойно и е тиха.12 А Ангелът ГОСПОДЕН отговори и каза: ГОСПОДИ на Войнствата, докога няма да помилваш Ерусалим и юдовите градове, против които си негодувал тези седемдесет години?13 И ГОСПОД отговори на ангела, който говореше с мен, с добри думи, утешителни думи.14 И ангелът, който говореше с мен, ми каза: Извикай и кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Ревнувам твърде силно за Ерусалим и за Сион,15 и се гневя твърде силно на охолните народи, защото Аз се разгневих малко, а те спомогнаха за зло на Израил.16 Затова, така казва ГОСПОД: Аз се обърнах с милости към Ерусалим; домът Ми ще се построи в него, заявява ГОСПОД на Войнствата, и мерителна връв ще се опъне върху Ерусалим.17 Извикай още и кажи: Така казва ГОСПОД на Войнствата: Градовете Ми пак ще преливат от добро и ГОСПОД пак ще утеши Сион[1] и пак ще избере Ерусалим.18 И повдигнах очите си и видях, и ето, четири рога.19 И казах на ангела, който говореше с мен: Какви са тези? И той ми каза: Тези са роговете, които разпръснаха Юда и Израил, и Ерусалим.20 Тогава ГОСПОД ми показа четирима ковачи.21 И казах: Какво идват да правят тези? И Той проговори и каза: Тези са роговете, които разпръснаха Юда, така че никой не надигаше главата си; а тези са дошли да ги уплашат и да повалят роговете на народите, които надигнаха рог против юдовата земя, за да я разпръснат.