1Ако се върнеш, Израилю, казва ГОСПОД, ако се върнеш към Мен и ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, и не бъдеш непостоянен, (Ер 3:1; Ер 3:22; Йоил 2:12)2и ако в истина, в справедливост и в правда се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!, тогава народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят. (Бит 22:18; Вт 10:20; Пс 72:17; Ис 45:23; Ис 45:25; Ис 48:1; Ис 65:16; Ер 5:2; Зах 8:8; 1 Кор 1:31; Гал 3:8)3Защото така казва ГОСПОД на Юдовите и йерусалимските мъже: Разорете целините си и не сейте между тръни. (Ос 10:12; Мт 13:7; Мт 13:22)4Обрежете се на ГОСПОДА и отнемете краекожието на сърцата си, мъже Юдови и жители йерусалимски, за да не излезе яростта Ми като огън и да не пламне така, че да няма кой да я угаси, поради злото на делата ви. (Вт 10:16; Вт 30:6; Ер 9:26; Рим 2:28; Рим 2:29; Кол 2:11)
Пророчество за падението на Юдея
5Възвестете на Юдея и прогласете на Йерусалим, като кажете: Затръбете по земята; извикайте високо и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове. (Ер 8:14)6Издигнете знаме към Сион; бягайте, не се спирайте; защото Аз ще докарам зло от север и голяма погибел. (Ер 1:13; Ер 6:1; Ер 6:22)7Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители. (4 Цар 24:1; Ис 1:7; Ер 2:15; Ер 5:6; Дан 7:4)8Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте; защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас. (Ис 22:12; Ер 6:26)9В онзи ден, казва ГОСПОД, разумът на царя ще се изгуби, както и разумът[1] на първенците, свещениците ще се смутят и пророците ще се ужасят.10Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим, като си казал: Мир ще имате; когато, напротив, мечът е стигнал до душата им. (Ер 5:12; Ер 14:13; Ез 14:9; 2 Сол 2:11)11В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим: От голите височини на пустинята духа горещ вятър към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти. (Ер 51:1; Ез 17:10; Ос 13:15)12Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен; и Аз сега ще произнеса присъди против тях. (Ер 1:16)13Ето, като облак ще се издигне и колесниците му – като вихрушка; конете му са по-леки от орлите. Горко ни! Защото сме разорени. (Вт 28:49; Ис 5:28; П Ер 4:19; Ос 8:1; Ав 1:8)14Йерусалиме, измий сърцето си от зло, за да се избавиш; докога ще стоят в тебе лошите ти помисли? (Ис 1:16; Як 4:8)15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва: (Ер 8:16)16Обявете на народите, ето, прогласете относно Йерусалим, че идат обсадители от далечна страна и издават вика си против Юдейските градове. (Ер 5:15)17Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна. (4 Цар 25:1; 4 Цар 25:4)18Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това; това е плодът на твоето нечестие; наистина – горчиво е, наистина – стигна до сърцето ти. (Пс 107:17; Ер 2:17; Ер 2:19)19Чреслата ми! Чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой. (Ис 15:5; Ис 16:11; Ис 21:3; Ис 22:4; Ер 9:1; Ер 9:10; Лк 19:42)20Погибел върху погибел се прогласява, защото цялата земя се опустошава; внезапно се развалиха шатрите ми и завесите ми – в един миг. (Пс 42:7; Ер 10:20; Ез 7:26)21Докога ще гледам знаме и ще слушам тръбен глас?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познават; глупави деца са и нямат разум; мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят. (Рим 16:19)23Погледнах към земята и, ето – тя беше пуста и празна; към небето – и нямаше светлината му. (Бит 1:2; Ис 24:19)24Погледнах към планините и, ето – трепереха, и всички хълмове се тресяха. (Ис 5:25; Ез 38:20)25Погледнах и, ето – нямаше човек, и всички небесни птици бяха избягали. (Соф 1:3)26Погледнах и, ето – плодородната страна беше пуста и всичките и градове бяха съсипани от присъствието на ГОСПОДА и от Неговия пламенен гняв.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата страна ще запустее; но съвършено изтребление няма да нанеса. (Ер 5:10; Ер 5:18; Ер 30:11; Ер 46:28)28Затова земята ще жалее и небето горе ще се помрачи; защото Аз изговорих това, Аз го намислих, не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него. (Чис 23:19; Ис 5:30; Ис 50:3; Ер 7:16; Ос 4:3)29От шума на конниците и на стрелците всеки град ще побегне; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, ако и със златни накити да се украсиш, ако и с много боя да боядисаш очите си, напразно ще се украсиш; любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти. (4 Цар 9:30; П Ер 1:2; П Ер 1:19; Ез 23:40)31Защото чух глас като на жена, когато ражда, болките като на онази, която ражда първородното си, гласа на сионовата дъщеря, която се задъхва, простира ръцете си и казва: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците. (Ис 1:15; П Ер 1:17)
Еремия 4
Верен
1Ако се върнеш, Израилю, заявява ГОСПОД, ако се върнеш при Мен и ако махнеш мерзостите си отпред Мен, тогава няма да се скиташ.2И ще се закълнеш: Жив е ГОСПОД! – в истина, в справедливост, и в правда – и народите ще се благославят в Него и в Него ще се прославят.3Защото така казва ГОСПОД на юдовите мъже и на Ерусалим: Разорете си нови ниви и не сейте между тръни.4Обрежете се за ГОСПОДА и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви.5Известете на Юда и прогласете на Ерусалим, и кажете: Засвирете с тръба по земята, извикайте с пълно гърло и кажете: Съберете се и нека влезем в укрепените градове!6Издигнете знаме към Сион! Бягайте, не се спирайте, защото Аз ще докарам зло от север и голямо разрушение.7Лъв се надигна от гъсталака си и унищожител на народите тръгна, излезе от мястото си, за да направи земята ти пустиня, за да бъдат разрушени градовете ти, обезлюдени.8Затова препашете се с вретища, плачете и ридайте, защото пламенният гняв на ГОСПОДА не се отвърна от нас.9И в онзи ден, заявява ГОСПОД, ще примре сърцето на царя и сърцето на първенците, свещениците ще се ужасят и пророците ще се смразят от ужас.10Тогава казах: О, Господи, БОЖЕ! Нима само си лъгал този народ и Ерусалим, като си казал: Мир ще имате. – а мечът стига до душата!11В онова време ще се каже на този народ и на Ерусалим: Горещ вятър духа от голите височини на пустинята към дъщерята на народа Ми – не за да отвее, нито да очисти.12Вятър, твърде силен, ще дойде от Мен; сега и Аз ще произнеса присъди против тях.13Ето, като облаци ще се издигне и като вихрушка – колесниците му; конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото сме опустошени!14Измий сърцето си от зло, Ерусалиме, за да се спасиш! Докога ще стоят в теб злите ти помисли?15Защото глас известява от Дан и прогласява скръб от Ефремовата планина:16Обявете на народите, ето, прогласете за Ерусалим: Идват обсадници от далечната земя и надават вика си против юдовите градове!17Като стражи на полето са наоколо против него, защото той се разбунтува против Мен, заявява ГОСПОД.18Твоят път и твоите дела ти причиниха това. Това е плодът на злината ти. Да, горчив е, да, стигна до сърцето ти.19Сърцето ми! Сърцето ми! Боли ме в дълбините на сърцето ми; сърцето ми се вълнува в мен. Не мога да мълча, защото си чула, душо моя, глас на тръба, боен вик.20Гибел върху гибел се прогласява, защото се опустошава цялата земя. Внезапно шатрите ми бяха разрушени, в миг – завесите ми.21Докога ще гледам знаме, ще слушам глас на тръба?22Защото Моят народ е безумен, не Ме познава; глупави синове са и нямат разум. Мъдри са да вършат зло, но да вършат добро не умеят.23Погледнах земята, и ето, беше пуста и неустроена; към небето, и светлината му я нямаше.24Погледнах планините, и ето, трепереха и всичките хълмове се тресяха.25Погледнах, и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали.26Погледнах, и ето, плодородната земя беше пустиня и всичките ѝ градове – разрушени от присъствието на ГОСПОДА и от яростта на гнева Му.27Защото така казва ГОСПОД: Цялата земя ще стане пустош[1], но няма да я довърша съвсем.28Затова земята ще жалее и небесата ще чернеят отгоре, защото Аз изговорих, намислих това, и няма да се разкая, и няма да се върна от него.29От шума на конниците и на стрелците ще се разбяга всеки град; ще отидат в гъсталаците и ще се изкачат по скалите; всеки град ще бъде изоставен и няма да има човек да живее в тях.30А ти, запустяла, какво ще правиш? И да се облечеш в червено, и да се украсиш със златни накити, и да уголемиш с боя очите си, напразно ще се украсяваш – любовниците ти ще те презрат, ще търсят да отнемат живота ти.31Защото чух глас като на родилка, болките като на раждаща за пръв път, гласа на сионската дъщеря, която се задъхва, разтваря ръцете си: О, горко ми, защото душата ми чезне пред убийците!