Еремия 34

Библия, ревизирано издание

1 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове: (4 Цар 25:1; Ер 1:15; Ер 39:1; Ер 52:4)2 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън. (Ер 21:10; Ер 32:3; Ер 32:28)3 И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон. (Ер 32:4; Ер 32:29; Ер 34:22)4 Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай ГОСПОДНЕТО слово; така казва ГОСПОД за тебе: Няма да умреш от меч;5 мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! ГОСПОДАРЮ! Защото Аз изговорих това слово, казва ГОСПОД. (2 Лет 16:14; 2 Лет 21:9; Ер 22:18; Дан 2:46)6 Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,7 когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове – против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали. (4 Цар 8:13; 4 Цар 19:8; 2 Лет 11:5; 2 Лет 11:9)8 Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение, (Изх 21:2; Лев 25:10; Ер 34:14)9 така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга. (Лев 25:30; Неем 5:11)10 И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;11 но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини. (Ер 34:21; Ер 37:5)12 Затова ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:13 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви – в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:14 В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години – да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си. (Изх 21:2; Изх 23:10; Вт 15:12)15 И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име; (4 Цар 23:3; Неем 10:29; Ер 7:10)16 но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини. (Изх 20:7; Лев 19:12)17 Затова така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва ГОСПОД, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света. (Вт 28:25; Вт 28:64; Ер 29:18; Ер 32:24; Ер 32:36; Мт 7:2; Гал 6:7; Як 2:13)18 И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му, (Бит 15:10; Бит 15:17)19 юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето –20 да! – ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове. (Ер 7:33; Ер 16:4; Ер 19:7)21 И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас. (Ер 37:5; Ер 37:11)22 Ето, ще заповядам, казва ГОСПОД, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители. (Ер 9:11; Ер 37:8; Ер 37:10; Ер 38:3; Ер 39:1; Ер 39:2; Ер 39:8; Ер 44:2; Ер 44:6; Ер 52:7; Ер 52:18)

Еремия 34

Верен

1 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всичките царства на света, които бяха под властта му, и всичките народи воюваха против Ерусалим и против всичките му градове, и каза:2 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на юдовия цар Седекия, и му кажи: Така казва ГОСПОД: Ето, предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън[1].3 И ти няма да избегнеш от ръката му, а със сигурност ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и очите ти ще видят очите на вавилонския цар и устата му ще говори с устата ти, и ще отидеш във Вавилон.4 Но слушай словото на ГОСПОДА, Седекия, царю на Юда; така казва ГОСПОД за теб: Няма да умреш от меч.5 В мир ще умреш и каквито изгаряния на благоухания правеха за бащите ти, предишните царе, които бяха преди теб, така ще изгорят и за теб. И ще те оплачат: Горко, господарю! – защото Аз изговорих това слово, заявява ГОСПОД.6 Тогава пророк Еремия каза на юдовия цар Седекия всички тези думи в Ерусалим,7 когато войската на вавилонския цар се биеше срещу Ерусалим и срещу всичките останали юдови градове, срещу Лахис и срещу Азика – защото те бяха останали укрепени градове от юдовите градове.8 Словото, което беше към Еремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше направил завет с целия народ, който беше в Ерусалим, за да им прогласи освобождение –9 всеки да пусне на свобода слугата си и всеки – слугинята си, евреин или еврейка, за да не поробва никой брат си юдеин.10 И всичките първенци и целият народ, които встъпиха в завета да пуснат на свобода всеки слугата си и всеки слугинята си, послушаха, за да не ги поробват вече. Послушаха и ги пуснаха.11 Но после се отметнаха и върнаха слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха за слуги и слугини.12 И словото на ГОСПОДА беше към Еремия от ГОСПОДА и каза:13 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, като казах:14 В края на всеки седем години пускайте всеки брат си, евреина, който ти се е продал[2]; нека ти слугува шест години и го пусни да си отиде от теб свободен. Но бащите ви не Ме послушаха и не приклониха ухото си.15 А вие днес се обърнахте и извършихте това, което е право пред Мен, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и сключихте завет пред Мен в дома, който се нарича с Моето Име;16 но се отметнахте и осквернихте Името Ми, като върнахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.17 Затова, така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си. Ето, Аз ви прогласявам освобождение, заявява ГОСПОД, за меч, за мор и за глад и ви предавам на преследване по всичките царства на света.18 И ще предам мъжете, които престъпиха Моя завет, които не изпълниха думите на завета, който сключиха пред Мен, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му –19 юдовите първенци и ерусалимските първенци, скопците и свещениците, и целия народ на страната, който мина между частите на телето –20 ще ги предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.21 И юдовия цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на враговете им и в ръката на онези, които търсят да отнемат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които се оттеглиха от вас.22 Ето, ще заповядам, заявява ГОСПОД, и ще ги върна при този град; и те ще воюват срещу него и ще го превземат, и ще го изгорят с огън[3]; и ще обърна юдовите градове в пустош без жители.