Еремия 2

Библия, ревизирано издание

1 Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза:2 Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря: Така казва ГОСПОД: Помня за тебе милеенето ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста, как Ме следваше в пустинята, в незасята земя. (Вт 2:7; Ез 16:8; Ез 16:22; Ез 16:60; Ез 23:8; Ез 23:19; Ос 2:15)3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият от рожбите Му, всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни; зло ги постигаше, казва ГОСПОД. (Изх 15:5; Изх 15:6; Ер 12:14; Ер 50:7; Як 1:18; Отк 14:4)4 Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов и всички родове на Израилевия дом:5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, че се отдалечиха от Мен и ходиха след суетата, и станаха суетни? (4 Цар 17:15; Ис 5:4; Йона 2:8; Мих 6:3)6 Нито казаха: Къде е ГОСПОД, Който ни изведе от Египетската земя, Който ни води през пустинята, през страна пуста и пълна с пропасти, през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, през страна, по която не минаваше човек и където човек не живееше? (Вт 8:15; Вт 32:10; Ис 63:9; Ис 63:11; Ис 63:13; Ос 13:4)7 И ви въведох в плодородна страна, за да ядете плодовете и и благата и; но като влязохте, осквернихте земята Ми и направихте мерзост наследството Ми. (Лев 18:25; Лев 18:27; Лев 18:28; Чис 13:27; Чис 14:7; Чис 14:8; Чис 35:33; Чис 35:34; Вт 8:7; Пс 78:58; Пс 78:59; Пс 106:38; Ер 3:1; Ер 16:18)8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД? Законниците не Ме познаха; също и управниците станаха престъпници против Мен и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли. (Ер 2:11; Ер 23:13; Ав 2:18; Мал 2:6; Мал 2:7; Рим 2:20)9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД, и с внуците ви ще се съдя. (Лев 20:5; Ез 20:5; Ез 20:35; Ез 20:36; Мих 6:2)10 Защото посетете Китимските острови и вижте, пратете в Кидар и разгледайте внимателно, и вижте, ставало ли е такова нещо –11 разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза. (Пс 106:20; Пс 115:4; Ис 37:19; Ер 2:8; Ер 16:20; Мих 4:5; Рим 1:23)12 Ужасете се, небеса, поради това, настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД, (Ис 1:2; Ер 6:19)13 защото две злини стори Моят народ: изоставиха Мен, извора на живите води, и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми, които не могат да държат вода. (Изх 4:22; Пс 36:9; Ер 17:13; Ер 18:14; Йн 4:14)14 Израил слуга ли е? Домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?15 Млади лъвове ръмжаха против него и реваха, и запустиха земята му; градовете му са изгорени и обезлюдени, (Ис 1:7; Ер 4:7)16 още и жителите[1] на Мемфис и Тафнес строшиха темето на главата ти. (Ис 43:7)17 Не докара ли ти това сам на себе си, като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, когато те водеше в пътя? (Вт 32:10; Ер 4:18)18 И сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил[2] ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат[3] ли? (И Н 13:3; Ис 30:1; Ис 30:2)19 Твоето нечестие ще те накаже и твоите отстъпления ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо, че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мене, казва Господ, ЙЕХОВА на Силите. (Ис 3:9; Ос 5:5)20 Понеже отдавна съм строшил хомота ти и съм разкъсал връзките ти; и ти каза: Няма вече да бъда престъпница; а независимо от това – на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво си лягала като блудница. (Изх 19:8; Изх 34:15; Изх 34:16; Вт 12:2; И Н 24:18; Съд 10:16; 1 Цар 12:10; Ис 57:5; Ис 57:7; Ер 3:6)21 А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана, семе съвсем чисто; тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза? (Изх 15:17; Вт 32:32; Пс 44:2; Пс 80:8; Ис 1:21; Ис 5:1; Ис 5:4; Ис 60:21; Мт 21:23; Мк 12:1; Лк 20:9)22 Затова, макар и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, казва Господ ЙЕХОВА. (Вт 32:34; Йов 9:30; Йов 14:17; Ос 13:12)23 Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си сторила, подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата, (Пр 30:12; Ер 7:31)24 подобно на дива ослица, свикнала с пустинята, която в страстта на душата си смърка въздуха; в устрема и кой може да я отвърне? Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея – в месеца и ще я намерят. (Йов 39:5; Ер 14:6)25 Въздържай крака си, за да не ходиш боса, и гърлото си – за да не съхне от жажда. Но ти си казала: Напразно! Не; защото залюбих чужденци и след тях ще ида. (Вт 32:16; Ер 3:13; Ер 18:12)26 Както се посрамва крадец, когато е открит, така ще се посрами Израилевият дом – те, царете им, първенците им, свещениците им и пророците им,27 които казват на дървото: Ти си мой отец, и на камъка: Ти си ме родил; защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави. (Съд 10:10; Пс 78:34; Ис 26:16)28 Но къде са твоите богове, които си си направил? Нека те станат, ако могат да те избавят по време на бедствието ти; защото колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдо. (Вт 32:37; Съд 10:14; Ис 45:20; Ер 11:13)29 Защо бихте искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД. (Ер 2:23; Ер 2:25)30 Напразно поразих децата ви; те не приеха да се поправят; собственият ви меч погуби пророците ви като лъв – изтребител. (2 Лет 36:16; Неем 9:26; Ис 1:5; Ис 9:13; Ер 5:3; Мт 23:29; Д А 7:52; 1 Сол 2:15)31 О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израил или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава народът Ми казва: Ние сме скъсали връзките си, не искаме да дойдем вече при Тебе? (Вт 32:15; Пс 12:4; Ер 2:5)32 Може ли момата да забрави накита си или невястата – украшенията си? А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни. (Пс 106:21; Ер 13:25; Ос 8:14)33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!34 Също и по полите ти бе намерена кръвта на души – невинни сиромаси; не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли. (Пс 106:38; Ер 19:4)35 А при все това ти казваш: Невинна съм, затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен. Ето, Аз ще се съдя с тебе затова, че казваш: Не съм съгрешила. (Пр 28:13; Ер 2:9; Ер 2:23; Ер 2:29; 1 Йн 1:8; 1 Йн 1:10)36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия. (2 Лет 28:16; 2 Лет 28:20; 2 Лет 28:21; Ис 30:3; Ер 2:18; Ер 31:22; Ер 37:7; Ос 5:13; Ос 12:1)37 Ще излезеш и оттам с ръцете си на главата си; защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш, и ти няма да успееш с тях. (2 Цар 13:19)

Еремия 2

Верен

1 И словото на ГОСПОДА беше към мен и каза:2 Иди и викай в ушите на ерусалимската дъщеря и кажи: Така казва ГОСПОД: Помня ти верността ти, когато беше млада, любовта ти, когато беше невяста – как Ме следваше в пустинята, в незасята земя.3 Израил беше свят на ГОСПОДА, първият плод на рожбите Му. Всички, които го ядяха, се считаха за виновни, зло ги постигаше, заявява ГОСПОД.4 Чуйте словото ГОСПОДНО, доме яковов и всички родове на израилевия дом:5 Така казва ГОСПОД: Каква неправда намериха в Мен бащите ви, че се отдалечиха от Мен и отидоха след нищожеството, и станаха нищожни?6 И не казаха: Къде е ГОСПОД, който ни изведе от египетската земя, който ни води през пустинята, през земя на степи и пропасти, през земя на суша и смъртна сянка, през която никой не минава и където човек не живее?7 И ви доведох в плодородна земя, за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ. И дойдохте и осквернихте земята Ми, и направихте наследството Ми гнусота.8 Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД?[1] Законниците не Ме познаха. И пастирите отстъпиха от Мен, и пророците пророкуваха чрез Ваал и ходиха след безполезните идоли.9 Затова Аз още ще се съдя с вас, заявява ГОСПОД, и със синовете на синовете ви ще се съдя.10 Защото, минете на китимските острови и вижте, и изпратете в Кидар и разгледайте много внимателно, и вижте ставало ли е такова нещо!11 Сменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? А Моят народ е разменил славата си за безполезното!12 Ужасете се, небеса, поради това! Настръхнете, съвсем замръзнете от ужас, заявява ГОСПОД.13 Защото две злини стори Моят народ: остави Мен, извора на живите води, за да си изсече щерни, разпукнати щерни, които не държат вода.14 Израил слуга ли е? Роб, роден в дома ли е? Защо стана плячка?15 Млади лъвове реваха против него, нададоха гласа си и направиха земята му пустош. Градовете му са изгорени и обезлюдени.16 И синовете на Мемфис и на Тафнес обръснаха темето ти.17 Не си ли направи това сам, като остави ГОСПОДА, своя Бог, във времето, когато те водеше по пътя?18 И сега, какво имаш с пътя на Египет, да пиеш водата на Сихор[2]? И какво имаш с пътя на Асирия, да пиеш водата на реката Ефрат?19 Злината ти ще те накаже и отстъпленията ти ще те изобличат. И така, познай и виж, че е зло и горчиво това, че си оставил ГОСПОДА, своя Бог, и че нямаш страх от Мен, заявява Господ, БОГ на Войнствата,20 понеже отдавна съм строшил ярема ти и съм разкъсал връзките ти, а ти каза: Няма вече да служа! – и на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво лягаше като блудница.21 А Аз бях те насадил лоза отбрана, изцяло чисто семе. И ти как ми се измени в изродени пръчки на чужда лоза?22 Затова, ако и да се измиеш с луга и да употребиш много сапун, беззаконието ти остава петно пред Мен, заявява Господ БОГ.23 Как можеш да кажеш: Не съм се омърсила, не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, познай какво си направила, ти, бърза камила, която тича насам-натам в пътищата си!24 Дива магарица, свикнала с пустинята, която в страстта си се задъхва; в разгонването ѝ кой ще я върне? Онези, които я търсят, няма да се уморят, ще я намерят в месеца ѝ.25 Въздържай крака си да не ходиш боса, и гърлото си да не съхне от жажда! Но ти си казала: Напразно е! Не! Защото заобичах чужденци и след тях ще отида.26 Както се посрамя крадецът, когато бъде открит, така ще се посрами израилевият дом – те, царете им, първенците им и свещениците им, и пророците им,27 които казват на дървото: Ти си мой отец! – и на камъка: Ти си ме родил! – защото ми обърнаха гръб, а не лице, но във времето на бедствието си ще кажат: Стани и ни спаси!28 А къде са боговете ти, които си си направил? Нека те станат, ако могат, да те спасят във времето на бедствието ти; защото, колкото са градовете ти, толкова са и боговете ти, Юда.29 Защо се препирате с Мен? Вие всички сте отстъпници от Мен, заявява ГОСПОД.30 Напразно поразих синовете ви, те не приеха поправяне. Вашият меч пояде пророците ви като кръвожаден лъв.31 О вие, роде, вижте словото на ГОСПОДА: Пустиня ли бях Аз за Израил, или земя на черен мрак? Защо казва народът Ми: Блуждаем, няма вече да се върнем при Теб!32 Може ли да забрави девойка накита си или невяста – украшенията си? Но Моят народ Ме забрави, има вече безброй дни.33 Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Затова си привикнала и пътищата си на злини!34 Да, и по полите ти се намери кръвта на души, невинни сиромаси, които не си намерила да подкопават. Но въпреки всички тези неща,35 ти казваш: Невинна съм, да, гневът Му се отвърна от мен! Ето, Аз ще се съдя с теб, защото казваш: Не съм съгрешила.36 Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет, както се посрами от Асирия.37 И от него ще излезеш с ръцете си на главата си, защото ГОСПОД отхвърли онези, на които се уповаваш, и няма да имаш успех с тях.