1ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към Йеремия за бездъждието:2Юда ридае и хората в портите му са изнемощели; седят на земята облечени в черно; и викът на Йерусалим се издигна. (1 Цар 5:12; Ис 3:26; Ер 8:21)3Големците му пращат подчинените си за вода; те отиват при кладенците, но не намират вода; връщат се с празните си съдове; посрамват се и се смущават, и покриват главите си. (2 Цар 15:30; Пс 40:14)4Понеже земята се напука, защото няма дъжд на земята, затова орачите се посрамват, покриват главите си.5Още и кошутата ражда на полето и оставя рожбата си, понеже няма трева.6И дивите осли, като застават по голите височини, задушават се за въздух като чакали; очите им чезнат, понеже няма трева. (Ер 2:24)7ГОСПОДИ, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас, Ти действай заради името Си; защото отстъпничествата ни са много; пред Тебе съгрешихме. (Пс 25:11)8Надеждо на Израил, Спасителю негов в скръбно време, защо да си като пришълец в тази страна и като пътник, отбил се да пренощува? (Ер 17:13)9Защо да си като смаян човек, като силен мъж, който не може да избави? Обаче Ти, ГОСПОДИ, си сред нас; ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй. (Изх 29:45; Изх 29:46; Лев 26:11; Лев 26:12; Ис 59:1)10Така казва ГОСПОД на този народ: Както обикнаха да се скитат и не въздържаха краката си, така ГОСПОД не благоволи към тях; сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им. (Ер 2:23; Ос 8:13; Ос 9:9)11И ГОСПОД ми каза: Недей се моли за доброто на този народ. (Изх 32:10; Ер 7:16; Ер 11:14)12Даже ако постят, няма да послушам вика им, и ако принесат всеизгаряния и приноси, няма да благоволя към тях; а ще ги довърша с меч, глад и мор. (Пр 1:28; Ис 1:15; Ис 58:3; Ер 6:20; Ер 7:21; Ер 7:22; Ер 9:16; Ер 11:11; Ез 8:18; Мих 3:4; Зах 7:13)13Тогава казах: Уви, ГОСПОДИ ЙЕХОВА! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч, нито ще има глад у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място. (Ер 4:10)14Тогава ГОСПОД ми каза: Лъжливо пророкуват пророците в името Ми; Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил; те ви пророкуват лъжливо видение, гадание, суетата и измамата на своето сърце. (Ер 23:21; Ер 27:10; Ер 27:15; Ер 29:8; Ер 29:9)15Затова така казва ГОСПОД: За пророците, които пророкуват в Моето име, без да съм ги изпратил, а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, – с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци. (Ер 5:12; Ер 5:13)16А народът, на който те пророкуват, ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици, загинали от глад и меч; и няма да има кой да ги заравя – тях и жените им, синовете и дъщерите им; защото ще излея върху тях собственото им зло. (Пс 79:3)17И ще им кажеш това слово: Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем, без да престанат; защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поразяване, с много люта рана. (Ер 8:21; Ер 9:1; Ер 13:17; П Ер 1:16; П Ер 2:18)18Ако изляза на полето – ето убитите с меч! А ако вляза в града – ето изнемощелите от глад. Дори пророкът и свещеникът обходиха земята, но не знаят какво да се направи. (Ез 7:15)19Отхвърлил ли си съвсем Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил и няма изцеление за нас? Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, и време за изцеление, но, ето, смущение! (Ер 8:15; Ер 15:18; П Ер 5:22)20Признаваме, ГОСПОДИ, нечестието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили пред Тебе. (Пс 106:6; Дан 9:8)21Заради името Си недей се погнусява от нас, не опозорявай славния Си престол; спомни си, не нарушавай завета Си с нас. (Пс 74:2; Пс 74:20; Пс 106:45)22Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? Или небето от себе си ли дава дъждове? Не си ли Ти, Който даваш, ГОСПОДИ, Боже наш? Затова Тебе чакаме, защото Ти си сторил всичко това. (Вт 32:21; Пс 135:7; Пс 147:8; Ис 30:23; Ер 5:24; Ер 10:13; Зах 10:1; Зах 10:2)
Еремия 14
Верен
1ГОСПОДНОТО слово, което беше към Еремия относно сушата:2Юда ридае, и портите му изнемощяват. Седят в черно на земята и викът на Ерусалим се издига.3И благородните му пращат малките си за вода; те идват при кладенците, не намират вода, връщат се с празните си съдове; посрамват се и се опозоряват и покриват главите си.4Понеже земята се напука, защото нямаше дъжд на земята, земеделците се посрамват, покриват главите си.5Дори и кошутата на полето ражда и изоставя малкото си, понеже няма трева.6И дивите магарета стоят по голите височини, задъхват се за въздух като чакали, очите им чезнат, понеже няма зеленина.7При все че беззаконията ни свидетелстват против нас, ГОСПОДИ, подействай заради Името Си[1]! Защото са много нашите отстъпничества, съгрешихме против Теб.8Надеждо на Израил, Спасителю негов във време на беда, защо да бъдеш като пришълец в земята и като пътник, отбил се да пренощува?9Защо да бъдеш като смаян човек, като силен, който не може да избави? Но Ти си сред нас, ГОСПОДИ, с Твоето Име се наричаме; не ни оставяй!10Така казва ГОСПОД на този народ: Така обикнаха да скитат, не въздържаха краката си, и ГОСПОД не благоволи в тях. Сега ще си спомни беззаконието им и ще накаже греховете им.11И ГОСПОД ми каза: Недей да се молиш за този народ за добро.12Когато постят, няма да послушам вика им и когато принесат всеизгаряния и хлебни приноси, няма да благоволя в тях, а ще ги довърша с меч и с глад, и с мор.13И казах: Ах, Господи БОЖЕ! Ето, пророците им казват: Няма да видите меч и глад няма да има у вас, а ще ви дам сигурен мир на това място.14И ГОСПОД ми каза: Пророците пророкуват лъжа в Моето Име. Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение и гадание и суетата и измамата на сърцето си.15Затова, така казва ГОСПОД за пророците, които пророкуват в Моето Име, а Аз не съм ги изпратил; и те казват: Меч и глад няма да има в тази земя! – с меч и с глад ще бъдат изтребени онези пророци.16А народът, на който те пророкуват, ще бъде изхвърлен по ерусалимските улици от глад и меч и няма да има кой да ги погребе, тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им; защото ще излея върху тях злината им.17И ще им кажеш това слово: Очите ми ронят сълзи нощем и денем и не престават, защото девицата, дъщерята на народа ми, е поразена с голямо поражение, с много тежка рана.18Ако изляза на полето, ето, убитите с меч! И ако дойда в града, ето, изнемощелите от глад! Дори пророкът и свещеникът се лутат в земята и не знаят какво да се прави.19Съвсем ли си отхвърлил Юда? Погнусила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни поразил, така че няма за нас изцеление? Надявахме се на мир, но нищо добро не дойде; и на време на изцеление, но, ето, ужас!20Признаваме, ГОСПОДИ, безбожието си и беззаконието на бащите си, защото сме съгрешили против Теб.21Не се отвращавай от нас заради Името Си[2]; не опозорявай славния Си престол! Спомни си, не нарушавай завета Си с нас!22Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд? И небето от себе си ли дава проливни дъждове? Не си ли Ти, ГОСПОДИ, Боже наш? И на Теб се надяваме, защото Ти си направил всичко това.