1Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим: (Екл 1:12; Екл 7:27; Екл 12:8)2Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета. (Пс 39:5; Пс 39:6; Пс 62:9; Пс 144:4; Екл 12:8; Рим 8:20)3Каква полза за човека от целия му труд, с който се труди под слънцето? (Екл 2:22; Екл 3:9)4Едно поколение преминава и друго поколение идва; а земята стои вечно. (Пс 104:5; Пс 119:90)5Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва, и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява. (Пс 19:5; Пс 19:6)6Вятърът отива на юг и се връща на север; вятърът постоянно обикаля в пътя си и пак се връща в своите кръгообращения. (Йн 3:8)7Всички реки се вливат в морето, а морето все не се напълва; на мястото, където отиват реките, там непрестанно[1] отиват. (Йов 38:10; Пс 104:8; Пс 104:9)8Всички неща са досадни – човек не може да изкаже доколко; окото не се насища с гледане, нито ухото се напълва със слушане. (Пр 27:20)9Каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето. (Екл 3:15)10Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново! То вече е станало през вековете, които са били преди нас.11Не се помнят предишните поколения; нито ще се помнят следващите, идните поколения от онези, които ще дойдат после.
В търсене смисъла на живота
12Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; (Екл 1:1)13и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. (Бит 3:19; Екл 3:10)14Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.15Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои. (Екл 7:13)16Аз се съвещавах със сърцето си и казах: Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание. (3 Цар 3:12; 3 Цар 3:13; 3 Цар 4:30; 3 Цар 10:7; 3 Цар 10:23; Екл 2:9)17И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. (Екл 2:3; Екл 2:12; Екл 7:23; Екл 7:25; 1 Сол 5:21)18Защото в многото мъдрост има много досада; и който увеличава знание, увеличава и печал. (Екл 12:12)
Еклисиаст 1
Верен
1Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим[1]:2Суета[2] на суетите! – казва проповедникът. – Суета на суетите, всичко е суета.3Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?4Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.5И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.6Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.7Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.8Всички думи са трудни[3], нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.9Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.10Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.11Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.12Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалимст. 1;.13И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.14Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър[4].15Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.16Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.17И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър[5].18Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.