1А в деветата година, десетия месец, на десетия ден от месеца, ГОСПОДНЕТО слово пак дойде към мен и каза:2Сине човешки, запиши си името на този ден, на същия този ден; защото в същия този ден вавилонският цар се доближи до Йерусалим. (4 Цар 25:1; Ер 39:1; Ер 52:4)3И произнеси притча към бунтовния дом, като им кажеш: Така казва Господ ЙЕХОВА: Сложи котела, сложи, налей също вода в него. (Ер 1:13; Ез 11:3; Ез 17:12)4Събери в него късовете за варене, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.5Вземи отбраните от стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре и костите в него да се сварят.6Защото така казва Господ ЙЕХОВА: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребий за тях. (2 Цар 8:2; Ез 22:3; Ез 23:37; Йоил 3:3; Авд 1:11; Наум 3:10)7Защото кръвта му е сред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, за да се покрие с пръст. (Лев 17:13; Вт 12:16; Вт 12:24)8Аз изложих на гол камък кръвта, която изля, за да не се покрие, за да направя да избухне ярост, за да извърши въздаяние. (Мт 7:2)9Затова така казва Господ ЙЕХОВА: Горко на кръвопролитния град! Защото и Аз ще направя по-голяма огнена грамада. (Ез 24:6; Наум 3:1; Ав 2:12)10Натрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека костите изгорят.11Тогава сложи котела празен на въглищата, за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му. (Ез 22:15)12Уморил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства от него; ръждата му даже в огъня не се очиства.13Понеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си. (Ез 5:13; Ез 8:18; Ез 16:42)14Аз, ГОСПОД, го изговорих; това ще се сбъдне и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдя, казва Господ ЙЕХОВА. (1 Цар 15:29; Ез 5:11)15При това ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:16Сине човешки, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.17Въздишай, но не на глас, да не жалееш за мъртви; завий превръзката на главата си и обуй обувките на краката си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на жалеещите хора. (Лев 10:6; 2 Цар 15:30; Ер 16:5; Ер 16:17; Мих 3:7)18И така, говорих на народа сутринта, а вечерта жена ми умря; и сутринта направих, както ми беше заповядано.19Тогава народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш? (Ез 12:9; Ез 37:18)20Тогава им отвърнах: ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:21Говори на Израилевия дом: Така казва Господ ЙЕХОВА: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желаното за очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч. (Пс 27:4; Ер 7:14; Ез 7:20; Ез 23:47)22И вие ще направите, както направих аз; няма да покриете устните си и няма да ядете хляб на жалеещи хора; (Ер 16:6; Ер 16:7; Ез 24:17)23превръзките на главите ви ще бъдат на главите ви и обувките – на краката ви; няма да жалеете, нито да плачете, а ще се стопите в беззаконията си и ще охкате един към друг. (Лев 26:39; Йов 27:15; Пс 78:64; Ез 33:10)24Така Йезекиил ще ви бъде знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ ЙЕХОВА. (Ис 20:3; Ер 17:15; Ез 4:3; Ез 6:7; Ез 12:6; Ез 12:11; Ез 25:5; Йн 13:19; Йн 14:29)25А колкото до тебе, сине човешки, в онзи ден, когато им отнема силата и славата, на която се радват, желанието на очите и милите на душите им, синовете и дъщерите им – (Ез 24:21)26в онзи ден няма ли да дойде при теб онзи, който избягва, за да извести това в ушите ти? (Ез 3:26; Ез 3:27; Ез 24:24; Ез 29:21; Ез 33:22)27В онзи ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.
Езекиил 24
Верен
1И ГОСПОДНОТО слово беше към мен в деветата година, в десетия месец, на десетия ден от месеца и каза:2Сине човешки, запиши си името на този ден, на точно този ден! На точно този ден вавилонският цар настъпи срещу Ерусалим.3И произнеси притча към бунтовния дом и им кажи: Така казва Господ БОГ: Сложи котела, сложи и налей и вода в него.4Събери в него късовете му, всеки добър къс, бут и плешка; напълни го с избрани кости.5Вземи най-доброто от стадото и натрупай дърва под него; нека да заври добре и костите му в него да се сварят.6Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието – на котела, чиято ръжда е по него и чиято ръжда не излиза от него! Къс по къс го извади, за тях не е хвърлен жребий за избор.7Защото кръвта му е сред него, той я сложи на гола скала, не я изля на земята, за да се покрие с пръст.8За да надигна ярост, за да се извърши отмъщение, изложих на гола скала кръвта му, за да не се покрие.9Затова, така казва Господ БОГ: Горко на града на кръвопролитието[1]! И Аз ще уголемя кладата за огъня.10Натрупай дървата, разпали огъня, свари добре месото, сгъсти варивото и нека изгорят костите.11И постави котела празен на въглищата, за да се нажежи и зачерви бронзът му и да се стопи в него нечистотата му, да се унищожи ръждата му.12Усилията са напразни – пак многото му ръжда не излезе от него, ръждата му остана и в огъня.13В нечистотата ти има позор. Понеже те чистих, а ти не се очисти[2], затова няма вече да се очистиш от нечистотата си, докато не уталожа върху теб яростта Си.14Аз, ГОСПОД, изговорих това. Ще дойде и Аз ще го извърша, няма да отстъпя и няма да пощадя, и няма да се разкая. Според пътищата ти и според делата ти ще те съдят, заявява Господ БОГ.15И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:16Сине човешки, ето, Аз отнемам от теб радостта на очите ти с един удар; а ти не оплаквай и не плачи, и да не текат сълзите ти!17Смълчи въздишките, не прави оплакване на мъртви, навий си тюрбана и обуй сандалите на краката си, не покривай устните си и не яж хляба на хората.18И аз говорих на народа сутринта, а вечерта умря жена ми. И сутринта направих, както ми беше заповядано.19И народът ми каза: Няма ли да ни обясниш какво значи за нас това, което правиш?20И им казах: ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза:21Говори на израилевия дом: Така казва Господ БОГ: Ето, Аз ще оскверня светилището Си, гордостта на силата ви, радостта на очите ви и желанието на душите ви. И синовете ви и дъщерите ви, които сте изоставили, ще паднат от меч.22И вие ще направите, както направих аз: устните си няма да покриете и хляба на хората няма да ядете,23и тюрбаните ви ще бъдат на главите ви, и сандалите ви – на краката ви; няма да оплаквате и няма да плачете, а ще се топите в беззаконията си и ще въздишате един към друг.24И Езекиил ще ви бъде за знамение; всичко, което направи той, ще направите и вие. Когато дойде, тогава ще познаете, че Аз съм Господ БОГ.25А ти, сине човешки, ето, в деня, когато взема от тях силата им, радостта на великолепието им, желанието на очите им и копнежа на душите им – синовете им и дъщерите им,26в онзи ден ще дойде при теб оцелелият, за да извести това в ушите ти.27В онзи ден устата ти ще се отвори към оцелелия и ще говориш, и няма вече да бъдеш ням. И ще им бъдеш за знамение[3] и те ще познаят, че Аз съм ГОСПОД.