Евреи 6

Библия, ревизирано издание

1 Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, (Фил 3:12; Евр 5:12; Евр 9:14)2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. (Д А 8:14; Д А 17:31; Д А 17:32; Д А 19:4; Д А 24:25; Рим 2:16)3 И това ще направим, ако Бог позволи. (Д А 18:21; 1 Кор 4:19)4 Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух, (Йн 4:10; Йн 6:32; Гал 3:2; Гал 3:5; Еф 2:8; Евр 2:4; Евр 10:32)5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век, (Евр 2:5)6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват. (Мт 12:31; Мт 12:32; Евр 10:26; Евр 10:29; 2 Пет 2:20; 2 Пет 2:21; 1 Йн 5:16)7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината и е да се изгори. (Ис 5:6; Ер 26:6; Ер 44:22; Мк 11:21)9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите. (Пр 14:31; Мт 10:42; Мт 25:40; Йн 13:20; Рим 3:4; Рим 15:25; 2 Кор 8:4; 2 Кор 9:1; 2 Кор 9:12; 1 Сол 1:3; 2 Сол 1:6; 2 Сол 1:7; 2 Тим 1:18)11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай; (Кол 2:2; Евр 3:6; Евр 3:14)12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията. (Евр 10:36)13 Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза: (Бит 22:16; Бит 22:17; Пс 105:9; Лк 1:73)14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“ (Бит 22:17)15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. (Рим 4:17)16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях, (Изх 22:11)17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва, (Пс 33:11; Пр 19:21; Рим 11:29; Евр 11:9)18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда; (Евр 12:1)19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата; (Лев 16:15; Евр 9:7)20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин. (Йн 14:2; Евр 3:1; Евр 4:14; Евр 5:6; Евр 5:10; Евр 7:17; Евр 8:1; Евр 9:24)

Евреи 6

Верен

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,2 учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.3 И това ще направим, ако Бог позволи.4 Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,5 и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,6 а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,8 но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.9 Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.10 Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.16 Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,18 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,19 която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,20 където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.