1Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще, (Рим 6:12; Рим 12:12; 1 Кор 9:24; Еф 4:22; Фил 2:8; Фил 3:13; Фил 3:14; Кол 3:8; Евр 1:3; Евр 1:13; Евр 8:1; Евр 10:36; 1 Пет 2:1)2като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.3Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. (Мт 10:24; Мт 10:25; Лк 2:34; Йн 15:20; Д А 28:22; Гал 6:9)
Ползата от Божиите наказания
4Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха. (1 Кор 10:13; Евр 10:32)5И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той. (Йов 5:17; Пр 3:11; Отк 3:19)6Защото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема.“ (Йов 5:17; Пс 94:12; Пс 119:75; Пр 3:12; Як 1:12; Отк 3:19)7Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва? (Вт 8:5; 2 Цар 7:14; Пр 13:24; Пр 19:18; Пр 23:13)8Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове. (Пс 73:15; 1 Пет 5:9)9Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем? (Чис 16:22; Чис 27:16; Йов 12:10; Екл 12:7; Ис 42:5; Ис 57:16; Зах 12:1)10Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. (Лев 11:44; Лев 19:2; Мт 7:11; Тит 2:12; 1 Пет 1:15; 1 Пет 1:16)11Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него. (Як 3:18)
Наставления за мир и чистота
12Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене (Йов 4:3; Йов 4:4; Ис 35:3)13и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено. (Пр 4:26; Пр 4:27; Гал 6:1)14Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа. (Пс 34:14; Мт 5:8; Рим 12:18; Рим 14:19; 2 Кор 7:1; Еф 5:5; 1 Сол 4:3; 2 Тим 2:22)15И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него; (Вт 29:18; 2 Кор 6:1; Гал 5:4; Гал 5:9; 2 Тим 2:17; Евр 3:12)16да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си. (Бит 25:33; 1 Кор 6:15; Еф 5:3; Кол 3:5; 1 Сол 4:3)17А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи. (Бит 27:34; Бит 27:36; Бит 27:38; Евр 6:6)
Превъзходството на небесния Йерусалим
18Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря, (Изх 19:12; Изх 19:18; Изх 19:19; Изх 20:18; Вт 4:11; Вт 5:22; Рим 6:14; Рим 8:15; 2 Тим 1:7)19към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори, (Изх 20:19; Вт 5:5; Вт 5:25; Вт 18:16)20защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела. (Изх 19:13)21И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: Ужасен съм и треперя. (Изх 19:16; Вт 33:2)22Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели, (Вт 33:2; Пс 68:17; Гал 4:26; Фил 3:20; Юда 1:14; Отк 3:12; Отк 21:2; Отк 21:10)23към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство, (Бит 18:25; Изх 4:22; Пс 94:2; Ер 31:9; Лк 10:20; Фил 3:12; Фил 4:3; Евр 11:40; Як 1:18; Отк 13:8; Отк 14:4)24както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел. (Бит 4:10; Изх 24:8; Евр 8:6; Евр 9:15; Евр 10:22; Евр 11:4; 1 Пет 1:2)25Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата! (Евр 1:2; Евр 2:2; Евр 2:3; Евр 3:17; Евр 10:28; Евр 10:29)26Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“ (Изх 19:18; Аг 2:6; Аг 2:7)27А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят. (Пс 102:26; Пс 102:27; Аг 2:6; Мт 24:35; 2 Пет 3:10; Отк 21:1)28Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание; (Лк 1:33)29защото нашият Бог е огън, който поглъща. (Изх 24:17; Чис 11:1; Вт 4:24; Вт 9:3; Пс 50:3; Пс 97:3; Ис 66:15; Дан 7:9; 2 Сол 1:8; Евр 10:27)
Евреи 12
Верен
1Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,2като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.3Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.4Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха5и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: „Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,6защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“7Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?8Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.9Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?10Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.11Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.12Затова „укрепете немощните ръце и отслабналите колена“13и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.14Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,15като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;16да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,17понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.18Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,19нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,20защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,21и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: „Много съм уплашен и разтреперен“ –22а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание23и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,24при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.25Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,26чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“27А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.28Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;29защото и нашият Бог е огън пояждащ.