1Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,2в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете[1],3който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините[2]4и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.5Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?6И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“7И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си ветрове[3] и служителите Си – огнен пламък.“8А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.9Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“10И пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесатаст. 2;.11Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха12и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.“13А на кого от ангелите е казал някога: „Седи отдясно Ми[4], докато положа враговете Ти под краката Ти“?14Не са ли те всички служещи духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?