Влезте безплатно

Деяния 9

Библия, ревизирано издание



1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу Господните ученици, отиде при първосвещеника (Д А 8:3; Д А 22:4; Гал 1:13; 1 Тим 1:13) 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някого да следва това учение[1], мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим. 3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. (Д А 22:6; Д А 26:12; 1 Кор 15:8) 4 И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш? (Мт 25:40) 5 А той попита: „Кой си ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Исус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“. (Д А 5:39) 6 Но стани, влез в града и ще ти кажа какво трябва да правиш. (Лк 3:10; Д А 2:37; Д А 16:30) 7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. (Дан 10:7; Д А 22:9; Д А 26:13) 8 И Савел стана от земята и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, въведоха го в Дамаск. 9 И прекара три дни, без да вижда, и не яде, нито пи. 10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анания! А той отвърна: Ето ме, Господи. (Д А 22:12) 11 И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли; (Д А 21:39; Д А 22:3) 12 и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледне. 13 Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек колко зло е направил на Твоите светии в Йерусалим. (Д А 8:3; Д А 9:1) 14 И тук имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име. (Д А 7:59; Д А 9:21; Д А 22:16; 1 Кор 1:2; 2 Тим 2:22) 15 А Господ му каза: Иди, защото той Ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народи и царе и пред израилтяните; (Д А 13:2; Д А 22:21; Д А 25:22; Д А 25:23; Д А 26:1; Д А 26:17; Рим 1:1; Рим 1:5; Рим 11:13; Рим 15:19; 1 Кор 15:10; Гал 1:15; Гал 2:7; Гал 2:8; Еф 3:7; Еф 3:8; 1 Тим 2:7; 2 Тим 1:11) 16 защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада за Моето име. (Д А 20:23; Д А 21:11; 2 Кор 11:23) 17 И така, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати – същият Исус, Който ти се яви на пътя, по който ти идваше, – за да прогледнеш и да се изпълниш със Святия Дух. (Д А 2:4; Д А 4:31; Д А 8:17; Д А 13:52; Д А 22:12; Д А 22:13) 18 И веднага сякаш люспи паднаха от очите му и той прогледна; и стана и се кръсти. 



19 А като похапна, доби сила и остана няколко дни с учениците в Дамаск. (Д А 26:20) 20 И започна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син. (Д А 8:37) 21 И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли този, който в Йерусалим съсипвал тези, които призовавали това име, и е дошъл тук, за да закара такива вързани при главните свещеници? (Д А 8:3; Д А 9:1; Гал 1:13; Гал 1:23) 22 А Савел се изпълваше с все повече сила и хвърляше в смут юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че Този Исус е Христос. (Д А 18:28) 23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият; (Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26) 24 но техният заговор стана известен на Савел. И те даже дебнеха край портите денем и нощем, за да го убият, (2 Кор 11:32) 25 но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош. (И Н 2:15; 1 Цар 19:12) 



26 И когато дойде в Йерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик. (Д А 22:17; Гал 1:17; Гал 1:18) 27 Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск дръзновено проповядвал в името на Исус. (Д А 4:36; Д А 9:20; Д А 9:22; Д А 13:2) 28 И той излизаше и влизаше с тях в Йерусалим, като дръзновено проповядваше в Господнето име. (Гал 1:18) 29 И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият. (Д А 6:1; Д А 9:23; Д А 11:20; 2 Кор 11:26) 30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Цезарея и го изпратиха в Тарс. 31 И така по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и като ходеше в страх от Господа и в утехата на Святия Дух, се умножаваше. (Д А 8:1) 



32 И Петър, като обикаляше всички вярващи, слезе и до светиите, които живееха в Лида. (Д А 8:14) 33 И там намери един човек на име Еней, който беше на легло от осем години, понеже беше парализиран. 34 Петър му каза: Еней, Исус Христос те изцелява; стани, оправи леглото си. И той веднага стана. (Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 4:10) 35 И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха и се обърнаха към Господа. (1 Лет 5:16; Д А 11:21) 



36 А в Йопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тази жена вършеше много добри дела и благодеяния. (1 Тим 2:10; Тит 3:8) 37 И през тези дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая. (Д А 1:13) 38 И понеже Лида беше близо до Йопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама души да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас. 39 И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна, докато беше с тях. 40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, обърна се към тялото и каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна. (Мт 9:25; Мк 5:41; Мк 5:42; Йн 11:43; Д А 7:60) 41 И той подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и им я представи жива. 42 И това стана известно по цяла Йопия; и мнозина повярваха в Господа. (Йн 11:45; Йн 12:11) 43 А Петър остана дълго време в Йопия у един кожар Симон. (Д А 10:6) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Деяния 9

Верен

1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника 2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим. 3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. 4 И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш? 5 И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен. 6 И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш. 7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого. 8 И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск. 9 И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи. 10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи. 11 И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли 12 и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа. 13 А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим. 14 И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име. 15 Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове. 16 Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име. 17 И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух. 18 И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти. 19 И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск. 20 И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син. 21 И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това Име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници? 22 Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос. 23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият[1], 24 но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият. 25 Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош. 26 И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик. 27 Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус. 28 И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус, 29 и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убиятст. 23;. 30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс. 31 И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха. 32 И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида. 33 И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран. 34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана. 35 И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа. 36 А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше. 37 И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая. 38 И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях. 39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях. 40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна. 41 И той ѝ подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива. 42 И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа. 43 А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.