1Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?2А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Д А 22:1)3„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Бит 12:1; Неем 9:7)4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:3; Бит 15:18; Бит 17:8; Бит 26:3)5И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.6И Бог му говор, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Бит 15:13; Бит 15:16; Изх 12:40; Гал 3:17)7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Изх 3:12)8И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Бит 10:11; Бит 17:9; Бит 21:2; Бит 25:26; Бит 29:31; Бит 30:5; Бит 35:18; Бит 35:22; Бит 35:23)9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Бит 37:4; Бит 37:11; Бит 37:28; Бит 39:2; Бит 39:21; Бит 39:23; Пс 105:17)10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар – Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Бит 41:38; Бит 41:41; Бит 42:6)11И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Бит 41:54)12А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Бит 42:1)13и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон. (Бит 45:4; Бит 45:16)14Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Бит 45:9; Бит 45:27; Бит 46:27; Вт 10:22)15И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Бит 46:5; Бит 49:33; Изх 1:6)16и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Бит 23:16; Бит 33:19; Бит 50:13; Изх 13:19; И Н 24:32)17А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Бит 15:13; Изх 1:7; Пс 105:24; Пс 105:25; Д А 7:6)18докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Изх 1:22)20В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Изх 2:2; Евр 11:23)21И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Изх 2:5; Изх 2:10)22И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Лк 24:19)23А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Изх 2:11; Изх 2:12)24И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Изх 2:12)25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Изх 2:13)27А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Лк 12:14; Д А 4:7)28И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Изх 2:15; Изх 2:22; Изх 4:20; Изх 18:3; Изх 18:4)30И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст. (Изх 3:2)31А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Евр 11:16)33И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Изх 3:5; И Н 5:15)34Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Изх 3:7)35Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Изх 3:10; Изх 14:19; Чис 20:16)36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Изх 7:11; Изх 7:14; Изх 12:41; Изх 14:21; Изх 14:27; Изх 16:1; Изх 16:35; Изх 33:1; Пс 105:27)37Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (Вт 18:15; Вт 18:18; Мт 17:5; Д А 3:22)38Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Изх 19:3; Изх 19:17; Изх 21:1; Вт 5:27; Вт 5:31; Вт 33:4; Ис 63:9; Йн 1:17; Рим 3:2; Гал 3:19; Евр 2:2)39когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,40като казаха на Аарон: „Направ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Изх 32:1)41И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (Вт 9:16; Пс 106:19)42Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (Вт 4:19; Вт 17:3; 4 Цар 17:16; 4 Цар 21:3; Пс 81:12; Ер 19:13; Ез 20:25; Ез 20:39; Ам 5:25; Рим 1:24; 2 Сол 2:11)43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Ам 5:25)44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Изх 25:40; Изх 26:30; Евр 8:5)45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (И Н 3:14; Неем 9:24; Пс 44:2; Пс 78:55; Д А 13:19)46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1 Цар 16:1; 2 Цар 7:2; Пс 89:19; Пс 132:5; Д А 13:22)47А Соломон Му построи дом. (3 Цар 6:1; 3 Цар 8:20; 1 Лет 17:12; 2 Лет 3:1)48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (3 Цар 8:27; 2 Лет 2:6; 2 Лет 6:18; Д А 17:24)49„Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ, – или какво е мястото за Моя покой? (Ис 66:1; Мт 5:34; Мт 5:35; Мт 23:22)50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Изх 32:9; Изх 33:3; Лев 26:41; Вт 9:13; Вт 10:16; Ис 48:4; Ер 4:4; Ер 6:10; Ер 9:26; Ез 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2 Лет 36:16; Мт 21:35; Мт 23:34; Мт 23:37; Д А 3:14; 1 Сол 2:15)53вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Изх 20:1; Вт 33:2; Гал 3:19; Евр 2:2)
Убиването на Стефан с камъни
54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Д А 5:33)55А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Д А 6:5; Д А 6:10)56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Ез 1:1; Дан 7:13; Мт 3:16; Д А 10:11)57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.58И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Лев 24:16; Вт 13:9; Вт 13:10; Вт 17:7; 3 Цар 21:13; Лк 4:29; Д А 8:1; Д А 22:20; Евр 13:12)59И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Пс 31:5; Лк 23:46; Д А 9:14)60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Мт 5:44; Лк 6:28; Лк 23:34; Д А 9:40; Д А 20:36; Д А 21:5; 1 Кор 4:12)
Деяния 7
Верен
1Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?2А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,3и му каза: „Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.5И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.6И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.8И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.11И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.12А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;13и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.14И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.15И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;16и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.17Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам[1], народът растеше и се умножаваше в Египет,18докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.20В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.21А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.22И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.23А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.24И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?27А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?ст. 35;28И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.30И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.31И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.33И Господ му каза: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.34Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“35Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия?[2] – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.37Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – (Него слушайте).“38Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.39На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,40като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.41И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.42Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.47А Соломон Му построи дом.48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:49„Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.52Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –53вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.55А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,58и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.59И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.