1И когато те още говореха на хората, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите надойдоха при тях2възмутени, че те поучаваха народа и проповядваха, в името на Исус, възкресението на мъртвите. (Мт 22:23; Д А 23:8)3И така, сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже достигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Йерусалим началниците им, старейшините и книжниците;6и първосвещеникът Анна, и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род. (Изх 2:14; Мт 21:23; Лк 3:2; Йн 11:49; Йн 18:13; Д А 7:27)7И като поставиха Петър и Йоан на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Святия Дух, им каза: Началници народни и старейшини, (Лк 12:11; Лк 12:12)9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той бе изцелен,10да знаете всички вие и целият Израилев народ, че чрез името на Исус Христос Назарянина, Когото вие разпънахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име този човек стои пред вас здрав. (Д А 2:24; Д А 3:6; Д А 3:16)11Той е камъкът, който бе пренебрегнат от вас, зидарите, но стана глава на ъгъла. (Пс 118:22; Ис 28:16; Мт 21:42; Мк 12:10; Лк 20:17; Рим 9:33; 1 Пет 2:6)12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на[1] човеците, чрез което трябва да се спасим. (Мт 1:21; Д А 10:43; Кол 1:14; Кол 1:20; 1 Сол 5:9; 1 Тим 2:5; 1 Тим 2:6)13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и вече бяха забелязали, че са неуки и обикновени хора, се чудеха; и познаха, че са били с Исус. (Мт 11:25; 1 Кор 1:27)14А като видяха изцеления човек, който стоеше с тях, нямаха какво да противоречат. (Д А 3:11)15Затова, като им заповядаха да излязат навън от Синедриона, се съвещаваха помежду си:16Какво да направим на тези човеци, защото на всички йерусалимски жители е известно, че стана бележито знамение чрез тях; и не можем да го опровергаем. (Йн 11:47; Д А 3:9; Д А 3:10)17Но за да не се разнася повече между народа, нека ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Исусовото име. (Д А 5:40)19А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете; (Д А 5:29)20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули. (Д А 1:8; Д А 2:32; Д А 22:15; 1 Йн 1:1; 1 Йн 1:3)21А те, като ги заплашиха отново, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат поради народа, защото всички славеха Бога за станалото. (Мт 21:26; Лк 20:6; Лк 20:19; Лк 22:2; Д А 5:26)22Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
Молитва за Божия подкрепа
23И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и известиха всичко, което им казаха главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях, (4 Цар 19:15)25Ти чрез Святия Дух, Който говори чрез устата на слугата Ти, нашия баща Давид, си казал: „Защо се разяряваха народите и хората намисляха суети? (Пс 2:1)26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина и Ирод, и Пилат Понтийски, с езичниците и Израилевия народ се събраха в този град против Твоя свят Син[2] Исус, Когото си помазал, (Мт 26:3; Мт 26:4; Лк 1:35; Лк 4:18; Лк 22:2; Лк 23:1; Лк 23:8; Йн 10:36)28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане. (Мт 26:24; Д А 2:23; Д А 3:18)29И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост, (Д А 9:27; Д А 13:46; Д А 14:3; Д А 19:8; Д А 26:26; Д А 28:31; Еф 6:19)30докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус. (Д А 2:43; Д А 3:6; Д А 3:16; Д А 5:12)31И като се помолиха, потресе се мястото, където бяха събрани, и всички се изпълниха със Святия Дух и с дързост говореха Божието слово. (Д А 2:2; Д А 2:4; Д А 4:29; Д А 16:26)
Общата собственост на благата при първите християни
32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. (Д А 2:44; Д А 5:12; Рим 15:5; Рим 15:6; 2 Кор 13:11; Фил 1:27; Фил 2:2; 1 Пет 3:8)33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и голяма благодат почиваше над всички тях. (Д А 1:8; Д А 1:22; Д А 2:47)34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото, (Д А 2:45)35и я слагаха пред краката на апостолите; и на всеки се раздаваше, според колкото имаше нужда. (Д А 2:45; Д А 4:37; Д А 5:2; Д А 6:1)36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи „син на утешение“), левит, родом от Кипър,37като имаше земя, продаде я, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите. (Д А 4:34; Д А 4:35; Д А 5:1; Д А 5:2)
Деяния 4
Верен
1И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,2възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.3И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.4А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.5И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,6първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.7И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?8Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,9ако ни изпитвате днес за едно благодеяние, сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,10нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.11Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.12И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.13А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.14Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.15И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,16казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.17Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.18И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.19Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;20защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.21А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.22Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.23И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.24А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.25Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: „Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?26Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“27Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,28за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.29И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,30като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус[1].31И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.32А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.33И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.34А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,35и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.36Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,37като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.