1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел протегна ръка и почна да говори в своя защита:2Честит се смятам, царю Агрипа, за това, че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4И така, какъв беше моят живот от младини, това всички юдеи знаят, понеже прекарах отначало между народа си в Йерусалим.5Защото ме познават отначало (ако искаха да засвидетелстват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях като фарисей. (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 24:21; Фил 3:5)6И сега стоя пред съда, понеже имам надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите ни, (Бит 3:15; Бит 22:18; Бит 26:4; Бит 49:10; Вт 18:15; 2 Цар 7:12; Пс 132:11; Ис 4:2; Ис 7:14; Ис 9:6; Ис 40:10; Ер 23:5; Ер 33:14; Ез 34:23; Ез 37:24; Дан 9:24; Мих 7:19; Д А 13:32; Д А 23:6; Рим 15:8; Тит 2:13)7до изпълнението на което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощем и денем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите! (Лк 2:37; Фил 3:11; 1 Сол 3:10; 1 Тим 5:5; Як 1:1)8Защо се смята между вас за нещо невероятно, че Бог възкресява мъртвите?9И аз си мислех, че трябва да върша много неща против името на Исус Назарянина; (Йн 16:2; 1 Тим 1:13)10което и върших в Йерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, като се снабдих с власт от главните свещеници; и за убиването им давах глас против тях. (Д А 8:3; Д А 9:1; Д А 9:14; Д А 9:21; Д А 22:4; Д А 22:5; 1 Кор 15:9; Гал 1:13; 1 Тим 1:13)11И като ги мъчех много пъти по всички синагоги, стараех се да ги накарам да хулят; и в безмерната си ярост против тях ги гоних даже и по чуждите градове. (Д А 22:19)12По която работа, когато пътувах за Дамаск с власт и поръчение от главните свещеници, (Д А 9:3; Д А 22:6)13по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която превишаваше слънчевия блясък и осия мен и тези, които пътуваха с мен. (Д А 22:6)14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно ти е да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Исус, Когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, че си Ме видял, и на онова, което ще ти открия, (Д А 22:15)17като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, (Д А 22:21)18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене. (Ис 35:5; Ис 42:7; Ис 60:1; Лк 1:77; Лк 1:79; Лк 2:32; Йн 1:9; Йн 8:12; Д А 20:32; 2 Кор 4:4; 2 Кор 6:14; Еф 1:11; Еф 1:18; Еф 4:18; Еф 5:8; Кол 1:12; Кол 1:13; 1 Сол 5:5; 1 Пет 2:9; 1 Пет 2:25)19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20но проповядвах първо на юдеите в Дамаск, в Йерусалим и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покаят и да се обръщат към Бога, като вършат дела, които съответстват на покаянието им. (Ер 18:8; Ез 33:14; Мт 3:8; Д А 9:20; Д А 9:22; Д А 9:29; Д А 11:26; Д А 13:14; Д А 13:16)21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. (Д А 21:30; Д А 21:31)22Но с помощта, която получих от Бога, стоя до този ден и свидетелствам – пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго, освен това, което пророците и Моисей са говорили, че ще бъде, (Лк 24:27; Лк 24:44; Йн 5:46; Д А 24:14; Д А 28:23; Рим 3:21)23а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците. (Ис 53:2; Дан 9:26; Зах 12:10; Лк 2:32; Лк 24:26; Лк 24:27; Лк 24:46; 1 Кор 15:20; Кол 1:18; Отк 1:5)24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост. (4 Цар 9:11; Йн 10:20; 1 Кор 1:23; 1 Кор 2:13; 1 Кор 2:14; 1 Кор 4:10)25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, но говоря думи на истина и здрав разум.26Защото и царят, на когото говоря дръзновено, знае за това, понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. (Йн 18:20)27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Бих се молил на Бога, така че, било с малко, било с много, не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, но без тези окови. (Д А 24:27; 1 Кор 7:7)30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха настрана, говореха помежду си и казваха: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. (Д А 23:9; Д А 23:29; Д А 25:25)32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да бъде освободен, ако не беше се отнесъл до Цезаря. (Д А 25:11)
Деяния 26
Верен
1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:2Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим.5Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.6А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,7до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!8А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?9Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;10което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.11И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.12И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,13по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,20а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.22Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:23че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.26Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!29А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.31И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.