1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония. (1 Кор 16:5; 1 Тим 1:3)2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония. (Д А 9:23; Д А 23:12; Д А 25:3; 2 Кор 11:26)4И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците – Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия – Тихик и Трофим. (Д А 16:1; Д А 19:29; Д А 21:29; Д А 27:2; Еф 6:21; Кол 4:7; Кол 4:10; 2 Тим 4:12; 2 Тим 4:20; Тит 3:12)5А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;6и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. (Изх 12:14; Изх 12:15; Изх 23:15; Д А 16:8; 2 Кор 2:12; 2 Тим 4:13)
Възкресяването на Евтих
7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ. (Д А 2:42; Д А 2:46; 1 Кор 10:16; 1 Кор 11:20; 1 Кор 16:2; Отк 1:10)8А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани. (Д А 1:13)9И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.10Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него. (3 Цар 17:21; 4 Цар 4:34; Мт 9:24)11След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.
Пътуването към Милит
13А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.14И когато се присъедини към нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.15И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия – пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милет.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. (Д А 2:1; Д А 18:21; Д А 19:21; Д А 21:4; Д А 21:12; 1 Кор 16:8)
Речта на Павел пред презвитерите в Ефес
17А от Милет прати в Ефес да повикат църковните презвитери.18И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас, (Д А 18:19; Д А 19:1; Д А 19:9; Д А 19:10)19в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите; (Д А 20:3)20как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите, (Д А 20:27)21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос. (Мк 1:15; Лк 24:47; Д А 2:38; Д А 18:5)22И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там, (Д А 19:21)23освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби. (Д А 9:16; Д А 21:4; Д А 21:11; 1 Сол 3:3)24Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат. (Д А 1:17; Д А 21:13; Рим 8:35; 2 Кор 4:1; 2 Кор 4:16; Гал 1:1; Кол 1:24; 2 Тим 4:7; Тит 1:3)25И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми. (Д А 20:38; Рим 15:23)26Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички; (Ез 33:9; Д А 18:6; 2 Кор 7:2)27защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля. (Лк 7:30; Йн 15:15; Йн 21:15; Д А 20:20; Еф 1:11)28Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв. (Ис 53:12; Рим 3:25; 1 Кор 12:28; Еф 1:7; Еф 1:14; Кол 1:14; 1 Тим 4:16; Евр 9:12; Евр 9:14; 1 Пет 1:19; 1 Пет 5:2; Отк 5:9)29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото; (Мт 7:15; 2 Пет 2:1)30и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си. (1 Тим 1:20; 1 Йн 2:19)31Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас. (Мт 25:13; Д А 19:10; Евр 13:7)32И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени. (Д А 9:31; Д А 26:18; Еф 1:18; Кол 1:12; Кол 3:24; Евр 9:15; Евр 13:9; 1 Пет 1:4)33Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого. (1 Цар 12:3; 1 Кор 9:12; 2 Кор 7:2; 2 Кор 11:9; 2 Кор 12:17)34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. (Д А 18:3; 1 Кор 4:12; 1 Сол 2:9; 2 Сол 3:8)35Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, както Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава. (Лк 6:38; Лк 18:22; Рим 15:1; 1 Кор 9:12; 2 Кор 11:9; 2 Кор 11:12; 2 Кор 12:13; Еф 4:28; 1 Сол 4:11; 1 Сол 5:14; 2 Сол 3:8)36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях. (Д А 7:60; Д А 21:5)37И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха, (Бит 45:14; Бит 46:29)38наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Деяния 20
Верен
1След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.2И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция3и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.4И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.5Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.6А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.7И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.8И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.9А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.10Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.11И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.12А момчето доведоха живо и много се утешиха.13А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.14И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.15И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.16Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.17А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.18И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,19като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите[1],20как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,21като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.22И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалимст. 16;, без да зная какво ще ме сполети там,23освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.24Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.25И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето мист. 38;.26Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;27защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.28Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.29Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;30също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.31Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.32А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.33Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.34Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.35С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.36Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.37И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,38наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето муст. 25;. И го изпратиха до кораба.