1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. (Д А 18:21; 1 Кор 1:12; 1 Кор 3:5; 1 Кор 3:6)2И им каза: Приехте ли Святия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух. (1 Цар 3:7; Йн 7:39; Д А 8:16)3И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. (Д А 18:25)4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т. е. в Исус. (Мт 3:11; Мк 1:8; Лк 3:16; Йн 1:15; Йн 1:26; Йн 1:27; Йн 1:30; Д А 1:5; Д А 11:16; Д А 13:24; Д А 13:25)5И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус. (Д А 8:16)6И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. (Д А 2:4; Д А 6:6; Д А 8:17; Д А 10:46)7А те всички бяха около дванадесет мъже.8И той влезе в синагогата, където говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше с хората и ги увещаваше за неща, които се отнасяха до Божието царство. (Д А 1:3; Д А 17:2; Д А 18:4; Д А 28:2)9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците, и всеки ден разискваше в училището на Тирана. (Д А 9:2; Д А 19:23; Д А 22:4; Д А 24:14; 2 Тим 1:15; 2 Пет 2:2; Юда 1:10)10И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия, и юдеи, и гърци, чуха Господнето учение. (Д А 20:31; 2 Тим 1:15)
Синовете на Скева
11При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павел; (Мк 16:20; Д А 14:3; Д А 14:12)12дотолкова, че когато носеха на болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите изчезваха от тях и злите духове излизаха от тях. (4 Цар 4:29; Д А 5:15)13А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят името на Господ Исус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклевам ви в Исус, Когото Павел проповядва. (Мт 12:27; Мк 9:38; Лк 9:49)14И между тези, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник.15Но веднъж злият дух им отговори: Исус признавам и Павел зная; но вие кои сте? (Мк 1:24; Мк 1:34)16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като надви и двамата, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.17И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци; и страх обзе всички тях и името на Господ Исус се възвеличаваше. (Лк 1:65; Лк 7:16; Д А 2:43; Д А 5:5; Д А 5:11)18И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разкриваха делата си. (Мт 3:6)19Също и мнозина от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всички, и като пресметнаха цената им, установиха, че беше петдесет хиляди сребърника.20Така Господнето учение растеше силно и вземаше надмощие. (Ис 55:11; Д А 6:7; Д А 12:24)
Размириците в Ефес
21И като свърши това, Павел чрез Духа реши да отиде в Йерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като казваше: Като постоя там, трябва да видя и Рим. (Д А 20:22; Д А 23:11; Д А 28:14; Рим 1:11; Рим 15:24; Гал 2:1)22И изпрати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст; а той остана за още известно време в Азия. (Д А 13:5; Рим 16:23; 2 Тим 4:20)23А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господния път. (Д А 9:2; 2 Кор 1:8)24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и осигуряваше немалко печалба на занаятчиите, (Д А 16:16; Д А 16:19)25като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: О, мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал големи множества, като казва, че не са богове тези, които са направени от ръка. (Изх 20:3; Лев 19:4; Вт 5:8; Пс 97:7; Пс 115:4; Ис 40:18; Ис 44:10; Ер 10:3; Ав 2:18)27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо, и даже да помръкне величието на онази, на която цяла Азия и светът се покланят.28Като чуха това, те се изпълниха с гняв и викаха: Велика е ефеската Артемида!29И безредица обхвана града; и като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, единодушно се втурнаха в театъра. (Д А 16:19; Д А 20:4; Д А 27:2; Рим 16:23; 1 Кор 1:14; Кол 4:10; Флм 1:24)30А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха.31Така и някои от началниците на Азия, понеже му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.32И така, едни викаха едно, а други – друго; защото събранието беше разнородно и повечето не знаеха защо се бяха стекли.33А някои от народа изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и искаше да даде обяснение пред народа. (Д А 12:17; 1 Тим 1:20; 2 Тим 4:14)34Но като познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха около два часа: Велика е ефеската Артемида!35Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от Зевс идол?36И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо необмислено.37Защото сте довели тук тези човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.38И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават и има съдийски чиновници; нека се съдят едни други.39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши на редовното[1] събрание.40Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина за него; и колкото за това, ние не можем да оправдаем това сборище.41И като каза това, разпусна събранието.
Деяния 19
Верен
1А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.2И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.3И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.5И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.6И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.7И те всички бяха около дванадесет мъже.8И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.9А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.10И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.11При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,12така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.13А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.14Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.15Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?16И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.17И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.18И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.19Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.20Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.21И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.22И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.23А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.24Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,25като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.26И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.27И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.28Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!29И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.30А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.31Тогава някои от азиархитеЧиновници, които са били отговорни за култа към императора., които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.32И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.33А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.34Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!35Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?36И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.37Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.38И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.39Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.40Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.41И като каза това, разпусна събранието.