1Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето, (Вт 1:28; Вт 4:38; Вт 7:1; Вт 11:23; Вт 11:31; И Н 3:16; И Н 4:19)2народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите? (Чис 13:22)3И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както ГОСПОД ти каза. (Вт 4:24; Вт 7:23; Вт 7:24; Вт 31:3; И Н 3:11; Евр 12:29)4А след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе ГОСПОД да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена ГОСПОД ги изгонва пред тебе. (Бит 15:16; Лев 18:24; Лев 18:25; Вт 8:17; Вт 18:12; Рим 11:6; Рим 11:20; 1 Кор 4:4; 1 Кор 4:7)5Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков. (Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:7; Бит 17:8; Бит 26:4; Бит 28:13; Тит 3:5)6И така, знай, че ГОСПОД, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ. (Изх 32:9; Изх 33:3; Изх 34:9; Вт 9:13)7Помни и да не забравяш колко си раздразнявал ГОСПОДА, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. (Изх 14:11; Изх 16:2; Изх 17:2; Чис 11:4; Чис 20:2; Чис 25:2; Вт 31:27)8А на Хорив раздразнихте ГОСПОДА; и ГОСПОД, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби. (Изх 32:4; Пс 106:19)9Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода. (Изх 24:12; Изх 24:15; Изх 24:18; Изх 34:28)10И ГОСПОД ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които ГОСПОД ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях. (Изх 19:17; Изх 20:1; Изх 31:18; Вт 4:10; Вт 10:4; Вт 18:16)11(В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)12А ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол. (Изх 32:7; Вт 31:29; Съд 2:17)13ГОСПОД още ми говори: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ; (Изх 32:9; Вт 9:6; Вт 10:16; Вт 31:27; 4 Цар 17:14)14остави Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях. (Изх 32:10; Чис 14:12; Вт 29:20; Пс 9:5; Пс 109:13)15И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце. (Изх 19:18; Изх 32:15; Вт 4:11; Вт 5:23)16Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против ГОСПОДА, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал. (Изх 32:19)17Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас[1].18После паднах ничком пред ГОСПОДА, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред ГОСПОДА, и Го раздразнихте. (Изх 32:10; Изх 32:11; Изх 34:28; Пс 106:23)19Защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД беше решил да ви унищожи. Но и този път ГОСПОД ме послуша. (Изх 32:14; Изх 33:17; Вт 10:10; Пс 106:23)20ГОСПОД много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.21Тогава взех плода на греха ви[2] – телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината. (Изх 32:20; Ис 31:7)22Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте ГОСПОДА. (Изх 17:7; Чис 11:1; Чис 11:3; Чис 11:34)23После, когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му. (Чис 13:3; Чис 14:1; Пс 106:24; Пс 106:25)24От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА. (Вт 31:27)25И така, паднах ничком пред ГОСПОДА през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото ГОСПОД възнамеряваше да ви изтреби. (Вт 9:18)26Молех се на ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно. (Изх 32:11)27Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,28да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже ГОСПОД не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята. (Изх 32:12; Чис 14:16)29А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца. (Вт 4:20; 3 Цар 8:51; Неем 1:10; Пс 95:7)
Второзаконие 9
Верен
1Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от теб, градове големи и укрепени до небето,2народ голям и висок, синовете на енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред синовете на Енак?3Знай тогава днес, че ГОСПОД, твоят Бог, е, който преминава пред теб като пояждащ огън. Той ще ги изтреби и ще ги подчини пред теб; и ти ще ги изгониш и ще ги погубиш бързо, така както ГОСПОД ти каза.4Да не кажеш в сърцето си, след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: Заради моята правда ГОСПОД ме въведе да притежавам тази земя! – защото заради безбожието на тези народи ГОСПОД ги изгонва отпред теб.5Нито заради своята правда, нито заради правотата на своето сърце влизаш да завладееш земята им, а заради безбожието на тези народи ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб и за да утвърди думата, с която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.6И така, знай, че не заради твоята правда ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш тази добра земя, защото сте коравовратен народ[1].7Помни, не забравяй как си разгневявал ГОСПОДА, своя Бог, в пустинята! От деня, когато излезе от египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.8Също и на Хорив разгневихте ГОСПОДА и ГОСПОД толкова ви се разгневи, че щеше да ви изтреби[2].9Когато се изкачих на планината, за да получа каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД направи с вас, тогава престоях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи; нито ядох хляб, нито пих вода.10И ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст; и на тях бяха всичките думи, които ГОСПОД ви беше изговорил на планината отсред огъня в деня на събранието.11И в края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.12И ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук, защото твоят народ, който ти изведе от Египет[3], се поквари. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах, направиха си излян идол.13И ГОСПОД ми говори и каза: Видях този народ, и ето, той е коравовратен народ.14Остави Ме да ги изтребя и да излича името им под небето, а от теб ще направя народ по-силен и по-голям от тях.15И аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.16И погледнах, и ето, вие бяхте съгрешили против ГОСПОДА, своя Бог, бяхте си направили изляно теле, бързо бяхте се отклонили от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал.17Тогава взех двете плочи и ги хвърлих от двете си ръце, и ги строших пред очите ви.18И паднах пред ГОСПОДА като първия път – четиридесет дни и четиридесет нощи – не ядох хляб и не пих вода заради целия грях, който извършихте, като правихте зло пред очите на ГОСПОДА, за да Го раздразните;19защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД ви се беше разгневил, за да ви изтреби[4]. Но и този път ГОСПОД ме послуша.20И ГОСПОД се разгневи много на Аарон и щеше да го погуби; и в онова време аз се помолих и за Аарон.21И взех греха ви – телето, което бяхте направили – и го изгорих с огън, и го счуках, и го стрих на дребно, докато стана ситно като прах, и хвърлих праха му в потока, който слизаше от планината.22Също и в Тавера, и в Маса, и в Киврот-Атаава вие разгневявахте ГОСПОДА.23И когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-Варни и каза: Изкачете се и завладейте земята, която ви дадох! – тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, своя Бог, и не Му повярвахте, и не послушахте гласа Му.24От деня, от който ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.25Така аз паднах пред ГОСПОДА през четиридесетте дни и четиридесетте нощи, през които бях паднал пред Него, защото ГОСПОД беше казал, че ще ви изтреби.26И се помолих на ГОСПОДА и казах: Господи БОЖЕ, не погубвай народа Си и наследството Си, което си изкупил чрез величието Си и което си извел от Египет с мощна ръка[5]!27Спомни си слугите Си Авраам, Исаак и Яков; не гледай на упорството на този народ, нито на безбожието им, нито на греха им,28за да не каже земята, от която ни изведе: Понеже ГОСПОД не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги убие в пустинята.29А те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си мощ и с издигнатата Си мишца[6].