1Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както ГОСПОД ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир. (Чис 14:25; Вт 1:40)2После ГОСПОД ми каза:3Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север. (Вт 2:7; Вт 2:14)4И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре; (Чис 20:14)5да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя[1], защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение. (Бит 36:8; И Н 24:4)6С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;7защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. (Вт 8:2)8Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня. (Съд 11:18; 3 Цар 9:26)9Тогава ГОСПОД ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. (Бит 19:36; Бит 19:37; Чис 21:28; Вт 9:2)10(А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите. (Бит 14:5; Чис 13:22; Чис 13:23)11И те като енакимите бяха смятани за исполини[2]; но моавците ги наричат емими.12Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде ГОСПОД.) (Бит 36:20; Вт 2:22)13Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред. (Чис 21:12)14Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както ГОСПОД се закле. (Чис 13:26; Чис 14:33; Чис 14:35; Чис 26:64; Вт 1:34; Вт 1:35; Ез 20:15)15Още ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха. (Пс 78:33; Пс 106:26)16А като измряха всички воини от народа,17ГОСПОД ми говори:18Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;19и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. (Бит 19:38)20(Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими; (Бит 14:5)21народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но ГОСПОД ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им; (Вт 2:10)22за тях направ и, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес; (Бит 14:6; Бит 36:8; Бит 36:20; Вт 2:12)23и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.) (Бит 10:14; И Н 13:3; Ер 25:20; Ам 9:7)24Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него. (Чис 21:13; Чис 21:14; Съд 11:18; Съд 11:21)25Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб. (Изх 15:14; Изх 15:15; Вт 11:25; И Н 2:9; И Н 2:10)26И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат: (Вт 20:10)27Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво. (Чис 21:21; Чис 21:22; Съд 11:19)28С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш (Чис 20:19)29(както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава. (Чис 20:18; Вт 23:3; Вт 23:4; Съд 11:17; Съд 11:18)30Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже ГОСПОД, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес. (Изх 4:21; Чис 21:23; И Н 11:20)31А ГОСПОД ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш. (Вт 1:8)32Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса. (Чис 21:23)33И ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ. (Чис 21:24; Вт 7:2; Вт 20:16)34В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един. (Вт 7:2)35Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.36От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всичките пред нас. (Вт 3:12; Вт 4:48; И Н 13:9; Пс 44:3)37Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил. (Бит 32:22; Чис 21:24; Вт 2:5; Вт 2:9; Вт 2:19)
Второзаконие 2
Верен
1И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.2И ГОСПОД ми говори и каза:3Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.4И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;5не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.6С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.7Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.8Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.9И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. –10А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.11И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.12А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. –13И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.14А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.15При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.16И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,17ГОСПОД ми говори и каза:18Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.19И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание[1]. –20И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели великани, но синовете на Амон ги наричат замзумими,21голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,22така, както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.23И авейците, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. –24Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сихон, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.25Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.26И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сихон с думи на мир и казах:27Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.28С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина –29както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар – за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.30Но есевонският цар Сихон не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.31И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сихон и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.32Тогава Сихон, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.33Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме – и синовете му, и целия му народ.34И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град – мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.35Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.36От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви[2]; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.37Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранилст. 19;.