1Ето думите, които Моисей говори на целия Израил отвъд[1] Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав. (И Н 9:1; И Н 9:10; И Н 22:4; И Н 22:7)2(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.) (Чис 13:26; Вт 9:23)3В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което ГОСПОД му заповяда за тях, (Чис 33:38)4след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи. (Чис 21:24; Чис 21:33; И Н 13:12)5Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина. (Изх 3:1; Изх 19:1)7Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.8Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях. (Бит 12:7; Бит 15:18; Бит 17:7; Бит 17:8; Бит 26:4; Бит 28:13)9В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося. (Изх 18:18; Чис 11:14)10ГОСПОД, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето. (Бит 15:5; Вт 10:22; Вт 28:62)11(ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!) (Бит 15:5; Бит 22:17; Бит 26:4; Изх 32:13; 2 Цар 24:3)12Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни? (3 Цар 3:8; 3 Цар 3:9)13Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас. (Изх 18:21; Чис 11:16; Чис 11:17)14И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.15И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. (Изх 18:25)16В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него. (Лев 24:22; Вт 16:18; Йн 7:24)17В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам. (Изх 18:22; Изх 18:26; Лев 19:15; Вт 16:19; 1 Цар 16:7; 2 Лет 19:6; Пр 24:23; Як 2:1)18И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.19Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни. (Чис 10:12; Чис 13:26; Вт 8:15; Ер 2:6)20Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава ГОСПОД, нашият Бог.21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. (И Н 1:9)22Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.23Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. (Чис 13:3)24И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха. (Чис 13:22)25Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. (Чис 13:27)26Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на ГОСПОДА, вашия Бог. (Чис 14:1; Пс 106:24; Пс 106:25)27Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше ГОСПОД, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. (Вт 9:28)28Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите[2]. (Чис 13:28; Чис 13:31; Вт 9:1; Вт 9:2)29Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.30ГОСПОД, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет (Изх 14:14; Изх 14:25; Неем 4:20)31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място. (Изх 19:4; Вт 32:11; Вт 32:12; Ис 46:3; Ис 46:4; Ис 63:9; Ос 11:3; Д А 13:18)32Въпреки това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, (Пс 106:24; Юда 1:5)33Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак. (Изх 13:21; Чис 10:33; Пс 78:14; Ез 20:6)34А ГОСПОД чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле: (Вт 2:14; Вт 2:15)35Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, (Чис 14:22; Чис 14:23)36освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. (Чис 14:24; Чис 14:30; И Н 14:9)37И на мене се разгневи ГОСПОД, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там; (Чис 20:12; Чис 27:14; Вт 3:26; Вт 4:21; Вт 34:4; Пс 106:32)38Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил. (Изх 24:13; Изх 33:11; Чис 14:30; Чис 27:18; Чис 27:19; Вт 31:7; Вт 31:23; 1 Цар 16:22)39При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят. (Чис 14:3; Чис 14:31; Ис 7:15; Ис 7:16; Рим 9:11)40Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море[3]. (Чис 14:25)41Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна. (Чис 14:40)42А ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си. (Чис 14:42)43Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна. (Чис 14:44; Чис 14:45)44Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма. (Пс 118:12)45И като се върнахте, плакахте пред ГОСПОДА; но ГОСПОД не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.46Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там. (Чис 13:25; Чис 20:1; Чис 20:22; Съд 11:17)
Второзаконие 1
Верен
1Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината[1], срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.2Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни[2].3И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,4след като беше разбил аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.5Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.7Обърнете се и тръгнете[3], и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината[4], на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.8Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви – на Авраам, Исаак и Яков – да я даде на тях и на потомството им след тях[5].9И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.10ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.11ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!12Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?13Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.14И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.15И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас – хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.16И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.17Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.18И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.19И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни[6].20И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.22Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.23И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.24И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.25И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.26Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог[7].27И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!28Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!29Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.30ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.32Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,33който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан – нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.34И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:35Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,36освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.37И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.38Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.39А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.40А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.41Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.42И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас – да не бъдете разбити пред враговете си.43И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.44И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.45Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.46И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.