1После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му[1]2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.4А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.6И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.7А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти? (Бит 43:21)9Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си. (Бит 31:32)10А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.11Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.12И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града. (Бит 37:29; Бит 37:34; Чис 14:6; 2 Цар 1:11)14И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята. (Бит 37:7)15А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно[2]?16Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си – и ние, и онзи, у когото се намери чашата. (Бит 44:9)17Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. (Пр 17:15)18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона. (Бит 18:30; Бит 18:32; Изх 32:22)19Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича. (Бит 37:3)21А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. (Бит 42:15; Бит 42:20)22И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. (Бит 43:3; Бит 43:5)24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна, (Бит 43:2)26ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина; (Бит 46:19)28и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял; (Бит 37:33)29и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. (Бит 42:36; Бит 42:38)30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, (1 Цар 18:1)31като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си. (Бит 43:9)33И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. (Изх 32:32)34Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Битие 44
Верен
1После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му,2и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.3На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.4А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?5Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.6И домакинът ги настигна и им каза тези думи.7А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!8Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?9Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!10А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.11Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.12И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.14И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф – а той още беше там – и паднаха пред него на земята.15И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?16Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.17Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.18Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.19Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?20И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.21И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.22И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.23А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.24И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар.25А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна;26ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.27И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина:28Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;29и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.30И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа,31като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол.32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.33И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.34Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!