Влезте безплатно

Битие 29

Библия, ревизирано издание



1 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Чис 23:7; Ос 12:12) 2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме. 5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Бит 43:27) 7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете. 9 Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Изх 2:16) 10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Изх 2:17) 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Бит 33:4; Бит 45:14; Бит 45:15) 12 Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Бит 13:8; Бит 14:14; Бит 14:16; Бит 24:28) 13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Бит 24:29) 14 Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Бит 2:23; Съд 9:2; 2 Цар 5:1; 2 Цар 19:12; 2 Цар 19:13) 



15 След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил; 17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Бит 31:41; 2 Цар 3:14) 19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Бит 30:26; Ос 12:12) 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Съд 15:1) 22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Съд 14:10; Йн 2:1; Йн 2:2) 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27 Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Съд 14:12) 28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Бит 29:20; Бит 30:26; Бит 31:41; Вт 21:15; Ос 12:12) 



31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Бит 30:1; Пс 127:3) 32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Изх 3:7; Изх 4:31; Вт 26:7; Пс 25:18; Пс 106:44) 33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2]. 34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3]. 35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Мт 1:2) 

Bulgarian Protestant Bible (Revised)
© Copyright © 2015 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Битие 29

Верен

1 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме. 5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го. 6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. 7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете. 8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете. 9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше. 10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван. 11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща ѝ, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си. 13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван. 14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. 15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата. 16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката – Рахил. 17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед. 18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. 19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен. 20 И така, Яков работи за Рахил седем години[1], но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. 21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея. 22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение. 23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея. 24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната. 27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години[2]. 28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена. 29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години[3]. 31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ. А Рахил беше бездетна. 32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим[4], защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне. 33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече СимеонЧуване. 34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви[5]. 35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда[6]. И престана да ражда. 

© 2013 Издателство “ВЕРЕН”. Всички права запазени.