1А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко, (Бит 13:2; Бит 18:11; Бит 21:5; Бит 24:35; Пс 112:3; Пр 10:22)2Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми; (Бит 15:2; Бит 24:10; Бит 39:4; Бит 47:29; 1 Лет 29:24; П Ер 5:6)3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; (Бит 14:22; Бит 26:35; Бит 27:46; Бит 28:2; Изх 34:16; Вт 6:13; Вт 7:3; И Н 2:12)4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак. (Бит 12:1; Бит 28:2)5А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.7ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам. (Бит 12:1; Бит 12:7; Бит 13:15; Бит 15:18; Бит 17:8; Изх 23:20; Изх 23:23; Изх 32:13; Изх 33:2; Вт 1:8; Вт 34:4; Д А 7:5; Евр 1:14)8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. (И Н 2:17; И Н 2:20)9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.10И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. (Бит 24:2; Бит 27:43)11Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. (Изх 2:16; 1 Цар 9:11)12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам. (Бит 24:27; Бит 26:24; Бит 28:13; Бит 32:9; Изх 3:6; Изх 3:15; Неем 1:11; Пс 37:5)13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода. (Бит 24:43; Бит 29:9; Изх 2:16)14Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти – нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. (Съд 6:17; Съд 6:37; 1 Цар 6:7; 1 Цар 14:10; 1 Цар 20:7)15Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. (Бит 11:29; Бит 22:23)16Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. (Бит 26:7)17А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.18А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие. (1 Пет 3:8; 1 Пет 4:9)19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не. (Бит 24:12; Бит 24:56)22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете и, тежки десет сикъла злато, и каза: (Изх 32:2; Изх 32:3; Ис 3:19; Ез 16:11; Ез 16:12; 1 Пет 3:3)23Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор. (Бит 22:23)25Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА. (Бит 24:52; Изх 4:31)27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми. (Бит 24:48; Бит 32:10; Изх 18:10; Рут 4:14; 1 Цар 25:32; 1 Цар 25:39; 2 Цар 18:28; Пс 98:3; Лк 1:68)28А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.29Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора. (Бит 29:5)30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.31И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. (Бит 26:29; Съд 17:2; Рут 3:10; Пс 115:15)32И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него. (Бит 43:24; Съд 19:21)33И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай. (Йов 23:12; Йн 4:34; Еф 6:5)34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. (Бит 13:2; Бит 24:1)36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има. (Бит 21:2; Бит 21:10; Бит 25:5)37Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. (Бит 24:3)38А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми. (Бит 24:4)39Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене. (Бит 24:5)40Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. (Бит 17:1; Бит 24:7)41Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. (Бит 24:8)42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, (Бит 24:12)43ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз и кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, (Бит 24:13)44и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми.45Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, и казах: Я ми дай да пия. (Бит 24:15; 1 Цар 1:13)46И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето и и гривните на ръцете и. (Ез 16:11; Ез 16:12)48Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. (Бит 22:23; Бит 24:26)49И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. (Бит 47:29; И Н 2:14)50А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро. (Бит 31:24; Пс 118:23; Мт 21:42; Мк 12:11)51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил. (Бит 20:15)52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята. (Бит 24:26)53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат и и на майка и. (Изх 3:22; Изх 11:2; Изх 12:35; 2 Лет 21:3; Езд 1:6)54След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми. (Бит 24:56; Бит 24:59)55А брат и и майка и казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.56Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и и казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката и и Авраамовия слуга с хората му. (Бит 35:8)60И благословиха Ревека, като и казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. (Бит 17:16; Бит 22:17)61Ревека и слугите и станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. (Бит 16:14; Бит 25:11)63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили. (И Н 1:8; Пс 1:2; Пс 77:12; Пс 119:15; Пс 143:5)64Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата. (И Н 15:18)65Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си. (Бит 38:12)
Битие 24
Верен
1А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,2Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,3и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;4а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!5А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!7ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми[1].8Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!9Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.10И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор.11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.12Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!13Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.14Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.15Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.16Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.17А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!18А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.19И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.20И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.22И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:23Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?24А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.25Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.26Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА[2].27И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!28А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.29А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.31И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.32И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него.33И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.35ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.37И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,38а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.39И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.40Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом[3].41Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.42И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,43ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! –44и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! – тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.45Докато още говорех[4] в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз ѝ казах: Дай ми да пия.46И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.47Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа ѝ и гривните на ръцете ѝ,48и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми.49И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.50А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.51Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.52Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земятаст. 26;.53И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.54После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.55А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.57А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.58И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и слугата на Авраам с мъжете му.60И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!61И Ревека и слугините ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.62А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.64И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.65И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.66И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.