Битие 19

Библия, ревизирано издание

1 Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза: (Бит 18:1; Бит 18:22)2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме. (Бит 18:4; Лк 24:28; Евр 13:2)3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. (Бит 18:8)4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем. (Бит 4:1; Съд 19:22; Ис 3:9; Рим 1:24; Рим 1:27; Юда 1:7)6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза: (Съд 19:23)7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. (Бит 18:5; Съд 19:24)9 Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата. (Изх 2:14; 2 Пет 2:7; 2 Пет 2:8)10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.11 Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата – и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата. (4 Цар 6:18; Д А 13:11)12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място; (Бит 7:1; 2 Пет 2:7; 2 Пет 2:9)13 защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред ГОСПОДА и Той ни изпрати да го съсипем. (Бит 18:20; 1 Лет 21:15)14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото ГОСПОД ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. (Изх 9:21; Чис 16:21; Чис 16:45; Мт 1:18; Лк 17:28; Лк 24:11)15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град. (Чис 16:24; Чис 16:26; Отк 18:4)16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже ГОСПОД го съжали. (Пс 34:22; Лк 18:13; Рим 9:15; Рим 9:16)17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш. (Бит 19:26; 3 Цар 19:3; Мт 24:16; Мт 24:17; Мт 24:18; Лк 9:62; Фил 3:13; Фил 3:14)18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра. (Д А 10:14)20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. (Йов 42:8; Йов 42:9; Пс 145:19)22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор[1]. (Бит 13:10; Бит 14:2; Бит 32:25; Бит 32:26; Изх 32:10; Вт 9:14; Мк 6:5)23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомор сяра и огън от ГОСПОДА от небето. (Вт 29:23; Ис 13:19; Ер 20:16; Ер 50:40; Ез 16:49; Ез 16:50; Ос 11:8; Ам 4:11; Соф 2:9; Лк 17:29; 2 Пет 2:6; Юда 1:7)25 Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. (Бит 14:3; Пс 107:34)26 Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол. (Лк 17:32)27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА; (Бит 18:22)28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. (Отк 18:9)29 И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот. (Бит 8:1; Бит 18:23)30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. (Бит 19:17; Бит 19:19)31 Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. (Бит 16:2; Бит 16:4; Бит 38:8; Бит 38:9; Вт 25:5)32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. (Мк 12:19)33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.34 На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците. (Вт 2:9)38 По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците. (Вт 2:19)

Битие 19

Верен

1 Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:2 Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще пренощуваме на улицата.3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха.4 Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.5 И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:7 Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!8 Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива ми!9 Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.10 Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.11 И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг – зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града – изведи ги от това място;13 защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!16 Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!18 А Лот им каза: Ах, не, Господарю!19 Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.20 Гледай, този град е близо и е малък – моля те, да прибягна там! Нека побягна там – не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор[1].23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.25 Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.26 Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.27 И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,28 и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.29 И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него – двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.31 Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.32 Ела да напием баща си с вино и да лежим с него, за да запазим потомство от баща си.33 И така, онази нощ напиха баща си с вино и първородната влезе и лежа с баща си, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.34 И на сутринта първородната каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз лежах с баща си; да го напием с вино и тази нощ, и влез ти и лежи с него, за да запазим потомство от баща си.35 И така, и онази нощ напиха баща си с вино и по-младата влезе и лежа с него, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.36 Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.37 И първородната роди син и го наименува Моав[2]; той е отец на моавците и до днес.38 И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами[3]; той е отец на амонците и до днес.