1Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година; майка му се казваше Иедида, дъщеря на Адаия, от Боцкафа. (2 Лет 34:1)2Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, във всичко ходеше по пътя на отца си Давида и не се отклоняваше ни надясно, ни наляво. (Сир 49:4)3Когато беше на осемнайсет години, цар Иосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в дома на Господа, като рече: (2 Лет 34:8)4иди при първосвещеник Хелкия, нека преброи среброто, донесено в дома Господен, което са събрали от народа пазачите при прага, (1 Лет 6:13; 2 Лет 34:9)5и да го дадат в ръцете на разпоредниците, поставени при храма Господен, а те да го раздадат на работниците в дома Господен за поправка на повредите в дома, (2 Лет 34:10)6на дърводелците, на каменарите, на зидарите и за купуване дървета и дялани камъни за поправка на дома;7но да се не иска от тях сметка за среброто, предадено в ръцете им, понеже те постъпват честно. (4 Цар 12:15)8И каза първосвещеник Хелкия на писаря Шафана: аз намерих в дома Господен книгата на закона. И Хелкия подаде книгата Шафану, и той я чете. (Вт 31:26; 2 Лет 34:14)9Дойде писарят Шафан при царя и донесе на царя отговор, като каза: твоите раби взеха среброто, намерено в дома, и го предадоха в ръцете на разпоредниците, поставени при дома Господен. (2 Лет 34:16)10Писарят Шафан обади още на царя и каза: една книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я чете пред царя. (2 Лет 34:18)11Когато царят чу думите от книгата на закона, раздра дрехите си.12И царят заповяда на свещеник Хелкия, на Ахикама, Шафанов син, на Ахбора, Михеев син, на писаря Шафан и на царския слуга Асаия, думайки: (2 Лет 34:20; Ер 26:24)13идете, попитайте Господа за мене, за народа и за цяла Иудея върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който се е разпалил против нас, задето нашите бащи не са слушали думите на тая книга, за да постъпват според заповяданото нам.14И отиде свещеник Хелкия с Ахикама, Ахбора, Шафана и Асаия при пророчица Олдама, жена на одеждопазителя Шалума, син на Тиква, Хархасов син, – а тя живееше в Иерусалим, във втората част, и говориха с нея. (2 Лет 34:22; Ер 26:24)15И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на човека, който ви е пратил при мене: (2 Лет 34:23)16тъй говори Господ: ще напратя зло върху това място и върху жителите му всички думи на книгата, която иудейският цар е чел. (4 Цар 24:2; 2 Лет 34:24)17Задето Ме оставиха и кадят на други богове, за да Ме дразнят с всичките работи на ръцете си, разпали се гневът Ми против това място, и няма да угасне. (Вт 31:29; 4 Цар 23:26; Ер 7:20)18А на иудейския цар, който ви е пратил да питате Господа, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които ти слуша:19задето се смекчи сърцето ти, и ти се смири пред Господа, като чу това, което Аз изрекох против това място и против жителите му, че те ще бъдат за ужас и проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, – Аз те чух, говори Господ. (Ис 38:5; Ер 24:9; Ер 44:12)20Затова, ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш турен в гробницата си в мир, и твоите очи няма да видят всичката тая неволя, която ще напратя върху това място. И донесоха на царя отговора. (4 Цар 23:30; 2 Лет 35:24; Ис 57:2)