1В дните на Давида имаше по земята три години глад, година след година. Давид попита Господа. И Господ каза: това е поради Саула и кръвнишкия му дом, задето изби гаваонци. (И Н 10:41; 1 Лет 21:30)2Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонци бяха не от Израилевите синове, а остатъци от аморейци; израилтяните им бяха дали клетва, ала Саул искаше да ги изтреби от ревност към потомците на Израиля и на Иуда. (И Н 9:19; И Н 11:19)3И Давид каза на гаваонците: какво да направя за вас и с какво да ви примиря, за да благословите наследието Господне?4Гаваонците му отговориха: не ни трябва ни сребро, ни злато от Саула, ни от неговия дом, не ни трябва и да се убива кой да е от Израиля. Той попита: а какво искате? Аз ще сторя за вас.5Те отговориха на царя: от оня човек, който ни погубваше и искаше да ни изтреби, та да ни няма ни в един от Израилевите предели, –6от неговите потомци предай ни седем души, и ние ще ги обесим (посред бял ден) пред Господа в Гива, град на Саула, избраника Господен. И царят каза: ще предам. (Чис 25:4; И Н 10:26; 1 Цар 10:26)7Но царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана, Сауловия син, поради клетвата в името Господне, която беше между тях, между Давида и Сауловия син Ионатана. (1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42)8И царят взе Армона и Мемфивостея, двамата синове на Рицпа, дъщеря на Айя, които тя бе родила на Саула, и петте синове на Мелхола, Саулова дъщеря, които бе родила на Адриела, син на мехолатеца Верзелия, (Съд 7:22; 2 Цар 3:7; 2 Цар 17:27)9и ги предаде в ръцете на гаваонците, и те ги обесиха (посред бял ден) на планината пред Господа. И загинаха всички тия седем души заедно; те бяха погубени в първите дни на жетвата, начало на ечемичната жетва.10Тогава Рицпа, дъщеря на Айя, взе вретище, постла си го на оная планина и седя отначало на жетвата, докле се изляха върху тях от небето Божиите води, и не оставяше да се докоснат до тях дене птиците небесни и ноще – полските зверове.11И обадиха на Давида, какво е сторила Рицпа, дъщеря на Айя, Саулова наложница. (И те изтляха; прибра ги Дан. син на Иоя, от потомците на исполините.)12Давид отиде, та прибра костите на Саула и костите на сина му Ионатана от жителите на Иавис Галаадски, които ги бяха тайно взели от стъгдата на Бет-Сан, дето филистимци ги бяха обесили, когато филистимци убиха Саула в Гелвуя. (1 Цар 31:10; 1 Цар 31:12)13Той пренесе оттам костите на Саула и костите на сина му Ионатана; и събраха костите на обесените (посред бял ден).14И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана, (и костите на обесените посред бял ден) в земята Вениаминова, в Цела, в гроба на баща му Киса. И извършиха всичко, което царят бе заповядал. И след това Бог се смили над страната. (2 Цар 24:25)15И захвана се пак война между филистимци и израилтяни. И излезе Давид и слугите му с него и воюваха с филистимци; и Давид се умори.16Тогава Иесвий, един от Рефаимовите потомци, чието копие тежеше триста сикли мед и който бе препасан с нов меч, искаше да погуби Давида.17Но Авеса, Саруев син, му помогна, (и Авеса избави Давида) и удари филистимеца и го уби. Тогава Давидовите люде се заклеха и казаха: ти няма вече да излезеш с нас на война, за да не угасне светилото Израилево. (2 Цар 4:7; 2 Цар 18:3)18Сетне пак имаше война с филистимци в Гоб; тогава хушатецът Совохай уби Сафута, един от Рефаимовите потомци. (1 Лет 20:4)19Стана и друга битка в Гоб; тогава Елханан, синът на Ягаре-Оргима Витлеемски, уби гетеца Голиата, комуто дръжката на копието беше колкото тъкарско кросно. (1 Цар 17:7)20Стана още една битка в Гет; и там имаше един едър човек, тъй също от Рефаимовите потомци, с по шест пръсти на ръцете и на нозете, всичко двайсет и четири. (1 Лет 20:6)21Той хулеше израилтяните; но Ионатан, син на Сафая, Давидовия брат, го уби. (2 Цар 13:3)22Тия четирмата бяха от рода на Рефаимовци в Гет, и паднаха от ръката на Давида и на слугите му.