1След това Авесалом си набави колесници и коне и петдесет бързоходци. (3 Цар 1:5)2Авесалом ставаше сутрин рано, спираше се край пътя при портите и, кога някой имаше тъжба и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: от кой си град? И когато оня отговореше: от едикое си Израилево коляно е твоят раб, –3тогава Авесалом му казваше: ето твоето дело е добро и справедливо, ала при царя няма кой да те изслуша. (2 Цар 8:15)4И Авесалом още казваше: о, да бяха мене поставили съдия в тая земя! При мене би дохождал всеки, който има разправия и тъжба, и аз бих го съдил по правда.5И кога се някой доближеше да му се поклони, той протегнеше ръка и го прегръщаше и целуваше.6Тъй постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя да се съди, и се вмъкваше Авесалом в сърцата на израилтяните.7След като изминаха четирийсет години от царуването на Давида, Авесалом каза на царя: да ида и да изпълня моя оброк, който бях дал Господу в Хеврон.8Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: ако Господ ме върне в Иерусалим, ще принеса жертва Господу. (2 Цар 3:3)9И царят му каза: иди смиром. И той стана и отиде в Хеврон.10И Авесалом разпрати съгледници между всички Израилеви колена, като каза: кога чуете звук от тръба, казвайте: Авесалом се възцари в Хеврон. (Рим 13:2)11От Иерусалим отидоха с Авесалома двеста души, които беше поканил, и те отидоха простодушно, без да знаят, каква е работата.12Във време на жертвоприношението, Авесалом прати, та повика гилонеца Ахитофела, Давидов съветник, от неговия град Гило. И скрои се силно съзаклятие, и народът се стичаше и се умножаваше около Авесалома. (2 Цар 17:23; 2 Цар 23:34; 1 Лет 27:33)13И дойде вестител при Давида и каза: сърцето на израилтяните се обърна към Авесалома.14И каза Давид на всичките си слуги, които бяха при него в Иерусалим: ставайте да бягаме, защото за нас няма избава от Авесалома; бързайте да излезем, да ни не завари и залови, да ни не навлече зло и да не изтреби с меч града. (Пс 3:1)15И царските слуги казаха на царя: във всичко, що е угодно на господаря ни, царя, ние сме твои раби.16И излезе царят и след него всичкият му дом пешком. Царят остави десет жени (свои) наложници да пазят къщата. (2 Цар 16:21)17И излезе царят и всичкият народ пешком, и се спряха при Бет-Мерхат.18И всичките му слуги вървяха от двете му страни, и всички хелетейци, всички фелетейци и всички гетци – до шестстотин души, – които бяха дошли заедно с него от Гет, вървяха пред царя. (2 Цар 8:18; 1 Лет 18:17)19И царят каза на гетеца Етея: защо си тръгнал и ти с нас? върни се и остани с оня цар, понеже си чужденец и си избягал от своята страна. (2 Цар 18:2)20Ти вчера си дошъл, а днес ще те карам да вървиш с нас ли? Аз отивам, където се случи; върни се и върни със себе си и братята си; (да ти стори Господ) милост и правда!21И Етей отговори на царя и каза: жив Господ, и да живее моят господар, царят; дето и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят раб. (Рут 1:16)22Тогава Давид каза на Етея: дойди, прочее, и върви с мене. И тръгна гетецът Етей и всичките му люде и всичките деца, които бяха с него.23И цялата земя плака с висок глас. И всичкият народ преминаваше, и царят премина поток Кедрон; и тръгна целият народ (и царят) по пътя към пустинята. (3 Цар 2:37; Ер 31:40; Йн 18:1)24Ето, и (свещеник) Садок и заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет от Ветара, и сложиха Божия ковчег; Авиатар пък стоеше на височината, докле целият народ излезе от града. (1 Цар 22:20; 1 Цар 30:7)25И царят каза на Садока: върни Божия ковчег в града (и нека стои на мястото си). Ако намеря милост пред очите на Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя него и неговото жилище. (2 Цар 16:12; Пс 41:5)26Ако пък Той каже тъй: „нямам към тебе благоволение“, то ето ме: нека върши с мене, каквото Му бъде благоугодно. (2 Цар 10:12; Мт 6:10; Д А 21:14)27И каза още царят на свещеник Садока: виждаш ли, – върни се в града смиром заедно със сина си Ахимааса и с Авиатаровия син Ионатана, двамата ваши синове;28виждате ли, аз ще се побавя по равнината в пустинята, докле ми пристигне известие от вас. (2 Цар 17:16; 4 Цар 25:5)29Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Иерусалим и останаха там.30А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше; главата му бе покрита, и той вървеше бос; и всички люде, които бяха с него, покриха всеки главата си, вървяха и плачеха. (2 Цар 19:4; Мт 26:30; Мт 26:37; Евр 5:7)31Обадиха на Давида и казаха: и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалома. И каза Давид: Господи, (Боже мой!) осуети съвета на Ахитофела. (2 Цар 16:23)32Когато Давид възлезе навръх планината, дето се покланяше Богу, ето насреща му иде Хусий архитенец, Давидов приятел: дрехата му бе раздрана, и на главата му прах.33И Давид му каза: ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш тегота;34но, ако се върнеш в града и кажеш на Авесалома: „царю, (братята ти минаха, и царят, баща ти, мина, и сега) аз съм твой слуга; (остави ме жив,) досега бях слуга на баща ти, а сега съм твой слуга“, ти ще осуетиш за мене съвета на Ахитофела. (2 Цар 17:7; Лк 1:51)35Ето, там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар, и всяка дума, която чуеш от дома на царя, обаждай на свещениците Садока и Авиатара.36Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син Садоков, и Ионатан, син Авиатаров; по тях ми пращайте всяка вест, която чуете.37И Хусий, Давидов приятел, отиде в града, а в това време Авесалом влизаше в Иерусалим. (2 Цар 16:16; 1 Лет 27:33)