1Тъй също бяха хванати седем братя с майка им и принуждавани бяха от царя да ядат непозволено свинско месо, като ги мъчеха с бичове и жили.2Един от тях, като взе пръв думата, каза: „за какво искаш да питаш, или какво искаш да узнаеш от нас? Ние сме готови по-скоро да умрем, нежели да пристъпим отеческите закони“.3Тогава царят се силно разгневи и заповяда да нагорещят тави и котли.4Като ги нагорещиха, веднага заповяда да отрежат езика на оногова, който пръв заговори, и, като одерат кожата му, да отсекат членовете му пред очите на другите братя и майка им.5Лишения от всички членове, но още дишащ, заповяда да занесат на кладата и да го опекат на тава, а когато от тавата се разпростираше силна миризма, те заедно с майка си се увещаваха един други да претърпят мъжествено смъртта, думайки:6„Господ Бог вижда и наистина ще се умилостиви над нас, както е Моисей възвестил в песента си пред народа: ще се умилостиви и над Своите раби“. (Вт 32:43)7Като умря първият, изведоха на поругание втория и, като му одраха кожата от главата заедно с космите, питаха го, ще яде ли, преди да са мъчили по части тялото му?8А той, отговаряйки на бащин език, каза: „не“. Затова и той претърпя същите мъки, както първият.9Бидейки при последен издих, каза: „ти, мъчителю, ни лишаваш от тоя живот, но Царят на света ще възкреси за живот вечен нас, умрелите за Неговите закони“.10След това биде изложен на поругание третият и, когато му поискаха езика, той го веднага подаде, като без страх протегна и ръце,11и каза сърдечно: „от Небето съм ги получил и за Неговите закони ги не жаля и се надявам да ги получа пак от Него“.12Сам царят и ония, които бяха с него, се смаяха при тая смелост на младежа, който не смяташе за нищо страданията.13Когато свърши и тоя, по същия начин терзаха и мъчиха и четвъртия.14Като наближаваше да умре, той говореше тъй: „за оногова, който умира от човеци, въжделено е да възлага надежда на Бога, че Той пак ще го оживи; но за тебе, мъчителю, няма да има възкресение за живот“.15След това доведоха и замъчиха петия.16Той погледна царя и каза: „имайки власт над людете, ти, сам подложен на тление, правиш, каквото щеш, ала не мисли, че нашият род е изоставен от Бога.17Почакай, и ще видиш голямата Му сила, как Той ще накаже тебе и твоето семе“.18След това доведоха шестия, който, готвейки се за смърт, каза: „не заблуждавай се напразно: ние търпим това за себе си, понеже съгрешихме пред Бога нашего; ето защо и станаха с нас достойни за учудване неща.19Ала не мисли, че ще останеш ненаказан ти, който си дръзнал да се бориш против Бога“.20Но най-достойна за учудване и за славна памет беше майката, която, гледайки, как седемте и синове бяха умъртвени в един ден, благодушно търпеше това с надежда на Господа.21Изпълнена с доблестни чувства и подкрепяйки женското сърце с мъжки дух, тя насърчаваше всекиго от тях на бащин език и им думаше:22„аз не зная, как сте се намерили в утробата ми: не аз съм ви дала дух и живот; не чрез мене се е образувал съставът на всекиго.23Затова Творецът на света, Който е образувал човешката природа и е наредил произхода на всички, пак милостно ще ви даде дух и живот, понеже вие сега не щадите себе си за Неговите закони“.24Антиох пък, мислейки, че го презират, и схващайки тия думи за свое поругание, убеждаваше най-младия, който още оставаше, не само с думи, но и с клетвени уверения, че ще го направи богат и честит, ако отстъпи от отеческите закони, че ще го има за приятел и ще му повери почетни длъжности.25Но понеже момъкът никак не чуваше, царят повика майка му и я убеждаваше да посъветва сина си да се запази.26След много убеждаване тя се съгласи да придума сина си.27Но, като се наведе към него и смеейки се на жестокия мъчител, тя говореше тъй на бащин език: „синко, смили се над мене, която съм те девет месеци в утроба носила, три години с мляко кърмила, откърмила, отгледала и възпитала.28Моля те, синко, погледай небето и земята и, като видиш всичко, що е по тях, познай, че всичко това е сътворил Бог от нищо, и че тъй е произлязъл и човешкият род.29Не бой се от тоя убиец, а бъди достоен за братята си и приеми смърт, за да те придобия пак по милост Божия с твоите братя“.30Докле още говореше тя, момъкът каза: „какво чакате вие? Аз се не покорявам на царската заповед, а се покорявам на заповедта на закона, даден на отците ни чрез Моисея.31А ти, който си измислил всякакви злини за евреите, не ще избегнеш от Божиите ръце.32Ние страдаме за греховете си.33Ако за вразумяване и наказание наше живият Господ ни се е разгневил за малко време, Той пак ще се смили над раб ите Си;34а ти, нечестиви и най-престъпни от всички люде, не гордей се напразно, надигайки се с лъжливи надежди, че ще дигнеш ръка против рабите Му;35защото не си още избягнал от съда на Всемогъщия и Всевидещия Бог.36Нашите братя, като претърпяха сега кратки мъки, по Божия завет, получиха вечен живот, а ти по Божия съд ще претърпиш справедливо наказание за твоята гордост.37Аз пък, както и братята ми, предавам душа и тяло за отеческите закони, призовавайки Бога да се смили скоро над народа, а ти сред изпитания и мъки да изповядаш, че едничък Той е Бог,38и с мене и братята ми да се свърши гневът на Всемогъщия, справедливо паднал върху целия наш народ“.39Тогава ядосаният цар постъпи с него още по-жестоко, отколкото с другите, негодувайки заради подигравката.40Тъй и тоя свърши живота си чист, осланяйки се всецяло на Господа.41След синовете умря и майката.42За идолските жертви и за необикновените мъки се каза доста.