1След някое време царят прати един старец атинянин да принуждава иудеите да отстъпят от отеческите закони и да не живеят по законите Божии,2а тъй също да осквернят иерусалимския храм и да го нарекат храм на Юпитера Олимпийски, а храма в Гаризин, понеже жителите на това място са пришълци, – храм на Юпитера странноприемника.3Тежко и нетърпимо беше за народа настаналото бедствие.4Храмът се напълни с любодейство и безчиние от страна на езичниците, които, имайки работа с блудници, се събираха с жени и в най-светите притвори и внасяха вътре непозволени вещи.5И жертвеникът се напълни с гнусотии и запретени от закона вещи.6Не можеше ни събота да се пази, ни отечески празник да се тачи, ни дори да се наричаш иудеин.7Всеки месец, на рождения царев ден, с тежко насилие водеха иудеите на идолски жертви, а на Дионисовия празник ги принуждаваха да ходят с бръшлянови венци в тържествено шествие в чест на Диониса.8Такава заповед, по насъскване от Птоломея, бе дадена и на съседните елински градове, да действуват и те против иудеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви;9а ония, които се не съгласяваха да прехождат към елинските обичаи, ги убиваха. Тогава именно можеше да се види същинско бедствие.10Две жени бяха обвинени, че обрязали децата си; затова вързаха младенците о ненките им и, след като ги прекараха пред народа по града, хвърлиха ги от стената.11Други бягаха по ближните пещери, за да празнуват тайно седмия ден, но, бидейки обадени на Филипа, бидоха изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятаха за грешно да се защищават.12Моля ония, които биха чели тая книга, да се не плашат от тия напасти и да разберат, че тия страдания служат не за погубване, а за вразумяване на нашия род.13Защото самото това, дето на нечестивците се не дава много време, а скоро се подлагат на наказание, е знак за голямо благодеяние. (Евр 12:6)14Защото Господ не чака нас тъй дълготърпеливо, както другите народи, които наказва, кога натрупат много грехове; с нас не тъй постъпва Той,15а ни наказва, преди да достигнем върха на греховете.16Той никога не отдалечава от нас милостта Си и, наказвайки със злочестини, не изоставя Своя народ.17Впрочем, нека това бъде казано нам за памет. След тия малко думи да си дойдем на разказа.18Имаше някой си Елеазар, от първите книжници, мъж вече остарял, но твърде красив наглед. Него го принуждаваха, като му разтваряха устата, да яде свинско месо. (Лев 11:7; 2 Мак 7:1)19Предпочитайки славна смърт пред опозорен живот, той доброволно се даде да го мъчат и плюеше,20както трябваше да правят всички, решени да противостоят, нежели от любов към живота да ядат това, що не е позволено.21Тогава поставените при беззаконното жертвоприношение, които познаваха тоя мъж от давно време, повикаха го и насаме го убеждаваха да принесе от него самия приготвено месо, което би могъл да употреби, и да се престори, че уж яде отреденото от царя жертвено месо,22та чрез това да се избави от смърт и по старото с тях другарство да се възползува от тяхното човеколюбие.23Но той, утвърден в добра мисъл, достойна за неговата възраст и почтена старост, за постигнатата от него славна седина, за благочестивото от детинство възпитание, а най-вече – за светия и от Бога даден закон, отговори и каза: „веднага да ме предадат на смърт,24защото недостойно е за нашата възраст да лицемерим, да не би много млади, като узнаят, че деветдесетгодишният Елеазар преминал в езичество,25и те, поради моето лицемерие, заради краткия и нищожен живот, да паднат чрез мене в заблуда; с това аз бих нанесъл безчестие и петно на старостта си.26И да бих се избавил от людски мъки в сегашно време, аз не бих избягнал десницата на Всемогъщия ни в тоя живот, ни след смъртта.27Затова, разделяйки се сега храбро с живота, аз ще се покажа достоен за старостта,28а на младите ще оставя добър пример охотно и доблестно да отиват на смърт за многопочетните и свети закони“. Щом каза това, той веднага отиде на мъчение.29Тогава и ония, които го водеха, измениха изказаното му малко преди това доброжелателство в омраза поради гореказаните думи, понеже ги сметнаха за безумие.30Готвейки се вече да умре под ударите, той изпъшка и рече: „На Господа, Който има съвършено знание, е известно, че аз, имайки възможност да се избавя от смърт, приемам с бичувано тяло люти страдания, а с душа охотно ги търпя от страх пред Него“.31Тъй свърши той живота си, като остави в смъртта си не само за юноши, но и за твърде много от народа, пример за доблест и паметник за добродетел.