1А гореказаният Симон, който стана предател на съкровищата и на отечеството, клеветеше Ония, че уж той сам подбутвал Илиодора и бил виновник на злините.2Благодетеля на града, пристойника на сънародниците си и ревнителя на законите се осмеляваше той да нарича противник на правителството.3И когато враждата стигна дотам, че чрез едного от доверените на Симона люде взеха да се вършат убийства,4Ония, като видя, че борбата е опасна, и че Аполоний, като военачалник на Келе-Сирия и Финикия, вилнее, увеличавайки злобата на Симона, –5отиде при царя, ала не като обвинител на съграждани, а имайки предвид ползата на всекиго и на целия народ.6Защото той виждаше, че без царска грижа не е възможно да се уредят мирно работите, и Симон не ще се остави от безумието си.7Но след смъртта на Селевка, когато Антиох, наречен Епифан, получи царството, Иасон, Ониев брат, се домогваше да получи свещеноначалство,8като обещал на царя при едно свиждане триста и шейсет таланта сребро, и от някои други приходи – осемдесет таланта.9Освен това, обещал да подпише още сто и петдесет таланта, ако му бъде позволено да уреди с негова власт училище за телесно упражнение на юноши и да записва иерусалимците за антиохийци.10Когато царят се съгласи и той получи власт, веднага начена да скланя еднородците си към елински нрави.11Той отхвърли човеколюбно дадените на иудеите царски правдини, човеколюбно дадени на иудеите по ходатайство на Иоана, Евполемов баща, който ходи като пратеник при римляните за дружба и съюз; нарушавайки законните устави, той въвеждаше противни на закона обичаи.12Охотно построи той под самата крепост училище за телесно упражнение на юноши и, като привличаше по-хубавите от тях, подвеждаше ги под срамна стряха.13Тъй се яви наклонност към елинизъм и сближение с другородците вследствие на безмерното нечестие на Иасона, тоя безбожник, а не първосвещеник,14тъй че свещениците престанаха да бъдат ревностни към службата при жертвеника и, като презираха храма и немаряха за жертвите, бързаха да взимат участие в противни на закона игри в арената по знак чрез хвърляне диск.15За нищо те не смятаха онова, що бащите им почитаха; само онова, що елините почитаха, признаваха за найдобро.16Затова ги постигна тежко наказание, и ония самите, на които подражаваха в начина на живота и искаха пс всичко тям да се оприличат, станаха техни врагове и мъчители;17защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божествените закони, както показва настаналото след това време.18Когато се празнуваха в Тир петгодишните игри, и царят присъствуваше там,19нечестивият Иасон прати зрители антиохийци от Иерусалим да занесат триста драхми сребро за жертва на Херкулеса; но сами ония, които ги занесоха, молиха да не ги употребяват за жертва, понеже смятаха това за неприлично, а да ги отредят за други разноски;20и тъй, той прати тия пари за жертва на Херкулеса от негово име, а приносителите ги обърнаха за направа на веслени кораби.21Когато сетне Аполоний, син Менестеев, биде пратен в Египет по случай възцаряването на цар Птоломея Филометора, Антиох го заподозря във враждебност към себе си и гледаше да се осигури против него; затова, като се упъти към Иопия, той дойде в Иерусалим.22Приет великолепно от Иасона и от града, той влезе, посрещнат с факли и възклицания, и оттам тръгна с войска за Финикия.23След три години Иоасон прати Менелая, брат на гореказания Симона, за да занесе на царя парите и да докладва за някои нужни работи.24Тоя пък, като се представи на царя и поласка властта му, заграби си свещеноначалството, като наддаде триста таланта сребро над Иасона.25Като получи заповеди от царя, върна се, без да донесе със себе си нещо достойно за първосвещеник, освен гняв на жесток тиранин и ярост на див звяр.26Тъй Иасон, който излъга брата си, биде излъган от другиго, и се отстрани като изгнаник в Амонитската земя.27Менелай пък получи власт, ала съвсем нехаеше за обещаните на царя пари, макар началникът на градската крепост, Сострат, и да ги изискваше,28понеже той събираше данъците; по тая причина и двамата бидоха повикани от царя.29Менелай остави за приемник на първосвещенството брата си Лисимаха, а Сострат – Кратита, началник на кипряните.30В онова време, когато това ставаше, въстанаха тарсянди и малотяни, задето ги бяха дали подарък на царската наложница Антиохида.31Затова царят замина бързо, за да уреди работите, като остави за свой наместник Андроника, един от почетните сановници.32Тогава Менелай, като мислеше да се възползува от благоприятния случай, задигна от храма някои съдове и ги подари Андронику, а други продаде в Тир и околните градове.33Като узнал и се уверил за това, Ония го изобличил и се отстранил в безопасно място – в Дафна, що е до Антиохия.34Затова Менелай, като намерил насаме Андроника, молил го да убие Ония; Андроник отишъл при Ония, и, като го уверил коварно с даване ръка и клетва, макар да бил заподозрян, убедил го да излезе от убежището и тозчас го убил, без срам пред правдата.35От това се раздразниха не само иудеите, но и много други народи, и негодуваха поради беззаконното убийство на тоя мъж.36А когато царят се върна от киликийските предели, иудеите в града и възнегодувалите елини му обадиха, че Ония е убит безвинно.37Антиох, огорчен душевно и покъртен от съжаление, оплакваше добродетелите и голямото благочестие на умрелия,38и в яда си против Андроника съблече веднага от него багреницата, съдра му дрехите и заповяда да го водят по цял град и на същото място, дето той бе злодейски убил Ония, да погубят и него – убиеца; така Господ му въздаде заслужено наказание.39А когато Лисимах, с изволение на Менелая, извърши в града много светотатства, и се разнесе мълва за това, народът се дигна против Лисимаха, защото много златни съдове бяха откраднати.40След като разгневеният народ въстана, Лисимах въоръжи до три хиляди души и почна беззаконно насилие под водителство на един тиранин, стар на години и не по-малко застарял в безумие.41Като видяха насилията на Лисимаха, едни грабнаха камъни, други дебели колове, а други грабнеха от земята пръст и всичко заедно хвърляха върху хората на Лисимаха,42тъй че много от тях раниха, други убиха и всичките ги натириха в бяг, а самия светотатец убиха при съкровищницата.43За това нещо имаше съд над Менелая.44Когато царят дойде в Тир, трима, пратени от събранието на старейшините, мъже му поднесоха жалба.45Менелай, вече хванат, обеща на Птоломея, син Дорименов, много пари, ако се застъпи за него пред царя.46И Птоломей, като повика царя в притвора, уж да си почине, изопачи делото.47Менелая, виновник на всичкото зло, царят освободи от обвинение, а нещастните, които, ако да бяха говорили и пред скити, щяха да бъдат пуснати оправдани, осъди на смърт.48И тъй, бързо претърпяха неправедно наказание ония, които се застъпваха за града, народа и свещените съдове.49Тиряните, негодувайки против това, щедро дадоха нужното за погребението им.50А Менелай, поради алчността на началствуващите, удържа си властта и. възрастяйки в злоба, стана жесток враг на гражданите.