2 Летописи 34

Библия, синодално издание

1 Иосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Иерусалим трийсет и една година. (4 Цар 22:1)2 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите Господни, ходеше по пътищата на отца си Давида и се не отбиваше ни надясно, ни наляво. (Вт 5:32; 4 Цар 22:2)3 На осмата година от царуването си, бидейки още момче, начена да прибягва към Бога на отца си Давида, а на дванайсетата година захвана да чисти Иудея и Иерусалим от оброчищата, от посветените дървета и от ваяните и леяни кумири.4 Разрушиха пред лицето му жертвениците на Вааловци и статуите, които се издигаха над тях; отсече посветените дървета, и изваяните леяни кумири строши и разби на прах, като разпиля по гробовете на ония, които им бяха принасяли жертви; (Лев 26:30)5 костите на жреците изгори върху техните жертвеници, и очисти Иудея и Иерусалим; (4 Цар 23:8; 4 Цар 23:14; 4 Цар 23:16)6 и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, дори до коляното Нефталимово, и в техните опустошени околности,7 той събори жертвениците и посветените дървета, разби на прах кумирите и строши всички статуи по цялата Израилска земя, и се върна в Иерусалим.8 На осемнайсетата година от царуването си, след като биде очистена страната и Божият дом, той прати Шафана, сина Ацалиев, Маасея, градоначалника, и Иоаха, сина Иоахазов, летописец, да подновят дома на Господа, своя Бог. (4 Цар 22:3)9 Те отидоха при първосвещеник Хелкия и предадоха принесеното в Божия дом сребро, що бяха събрали левитите, стражари при прага, от ръцете на Манасия, Ефрема, от всички останали израилтяни, от цял Иуда и Вениамина и от жителите иерусалимски, (4 Цар 22:4)10 и дадоха го в ръцете на разпоредниците, отредени при дома Господен, да го раздават на работниците, които работеха в Господния дом при поправката и подновяването на дома.11 И те раздаваха на дърводелци и зидари, за да купуват дялани камъни и дървета за свръзки и за покриване зданията, които иудейските царе бяха съсипали.12 Тия човеци действуваха честно при работата, и за надзор над тях бяха поставени Иахат и Овадия, левити от Мерариевите синове, и Захария и Мешулам от Каатовите синове, и всички левити, които умееха да свирят на свирала. (4 Цар 12:15)13 Пак те бяха отредени над носачите и нагледваха всички работници при всяка работа; пак левити бяха и писари, и разпоредници, и вратари.14 Когато изваждаха среброто, що беше принесено в Господния дом, свещеник Хелкия намери книгата на закона Господен, дадена чрез Моисеева ръка. (4 Цар 22:8)15 Заговори Хелкия, та каза на писаря Шафана: намерих книгата на закона в дома Господен. И Хелкия подаде книгата Шафану.16 Шафан отнесе книгата при царя и при това донесе на царя тая вест: твоите раби вършат всичко, що е тям поръчано. (4 Цар 22:9)17 Изсипаха среброто, което се намери в дома Господен, и го предадоха в ръцете на отредените и в ръцете на разпоредниците.18 Писарят Шафан обади още на царя и рече: тая книга ми даде свещеник Хелкия. И Шафан я прочете пред царя.19 Като чу царят думите на закона, раздра дрехите си. (Лев 26:14; Вт 28:15)20 И заповяда царят на Хелкия и на Ахикама, сина Шафанов, на Авдона, сина Михеев, и на писаря Шафана и на царския слуга Асаия, като каза:21 Идете и попитайте Господа за мене, за останалите в Израил и за Иуда върху думите на тая намерена книга, защото голям е гневът Господен, който е пламнал върху ни, задето бащите ни не опазиха Господните думи, за да постъпват по всичко, що е писано в тая книга.22 Тогава Хелкия и ония, които бяха от царя, отидоха при пророчица Олдама, жена на Шалума, син на Тавкегата, син на Хасра, дрехопазител, – а тя живееше във втората част на Иерусалим, – и говориха с нея по това.23 И тя им каза: тъй говори Господ, Бог Израилев: кажете на оня човек, който ви е пратил при мене,24 тъй говори Господ: ето, ще напратя бедствия върху това място и върху жителите му – всички проклятия, писани в книгата, която четоха пред лицето на иудейския цар, (Лев 26:14; Лев 26:16; Вт 28:15)25 задето Ме оставиха и кадиха на други богове, за да Ме прогневят с всички работи на ръцете си. Затова гневът Ми ще се разпали над това място и няма да угасне.26 А на царя иудейски, който ви е пратил да попитате Бога, кажете: тъй говори Господ, Бог Израилев, за думите, които си чул: (4 Цар 22:18)27 понеже сърцето ти се смекчи, и ти се смири пред Господа, като чу, какво казва Той за това място и за жителите му, и ти се смири пред Мене и раздра дрехите си и плака пред Мене, – то и Аз те чух, казва Господ. (Вт 20:3)28 Ето, Аз ще те прибера при отците ти, и ще бъдеш положен смиром в гробницата си, и очите ти няма да видят всичката оная неволя, която ще напратя върху това място и върху жителите му. И занесоха на царя отговора. (4 Цар 22:20; Ер 34:4)29 Тогава царят проводи, та събра всички старейшини от Иудея и Иерусалим,30 и отиде царят в дома Господен, и с него всички иудеи и жители иерусалимски, и свещеници, и левити, и цял народ, от голям до малък; и прочете им той гласно всички думи от книгата на завета, намерена в дома Господен. (4 Цар 23:2)31 След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред лицето на Господа – да последват Господа и да запазят от все сърце и душа заповедите Му, откровенията Му и уставите Му, та да изпълнят думите на завета, написани в тая книга. (4 Цар 23:3)32 И царят заповяда на всички, които бяха в Иерусалим и в земята Вениаминова, да потвърдят това; и захванаха жителите иерусалимски да постъпват според завета на Бога, Бога на отците си.33 И премахна Иосия всички гнусотии от всички земи на Израилевите синове, и заповяда на всички в земята Израилева да служат на Господа, своя Бог. И през всички дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на отците си. (4 Цар 23:4)