1След това моавци и амонитци, а с тях и някои от земята Маонска, отидоха на война против Иосафата.2Дойдоха и обадиха на Иосафата, думайки: против тебе иде голямо множество от през море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, тоест в Енгеди. (Бит 14:7; И Н 15:62)3Иосафат се уплаши и обърна лицето си да търси Господа и обяви пост по цяла Иудея. (2 Лет 17:3)4Събраха се иудеите да молят за помощ от Господа; дойдоха да молят Господа от всички Иудини градове.5И застана Иосафат в събранието на иудеите и на иерусалимци в дома Господен, пред новия двор,6и каза: Господи, Боже на отците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Ти владееш над всички царства на народите, и в Твоя ръка е сила и крепост, и никой не може да устои насреща Ти! (2 Лет 14:11; Пс 46:8)7Не Ти ли, Боже наш, изгони жителите на тая земя пред лицето на Твоя народ Израиля и я даде навеки на семето на Твоя възлюбен Авраама? (Ис 41:8; Йн 8:33; Як 2:23)8И те се поселиха в нея и Ти съградиха в нея светилище в Твое име, думайки:9ако дойде върху нас неволя: мечгубител, или мор, или глад, ще застанем пред тоя дом и пред Твоето лице, защото името Ти е в тоя дом; и в утеснението си ще викнем към Тебе, и Ти ще чуеш и избавиш. (2 Лет 6:28)10И сега ето, амонитци и моавци и жителите на Сеирпланина, през чиито земи не позволи да преминат израилтяните, когато идеха от Египетската земя, та затова те ги отминаха и ги не съсипаха, – (Вт 2:9)11ето, те ни отплащат с това, че са дошли да ни изгонят от Твоето наследствено владение, което си ни дал.12Боже наш! Съди ги Ти. Защото ние нямаме сила против това голямо множество, което ни е нападнало и не знаем, какво да правим; но очите ни са към Тебе. (Пс 24:10; Пс 120:1; Мт 8:25)13И всички иудеи стояха пред лицето Господне, и малките им деца, жените им и синовете им.14Тогава Дух Господен слезе сред събранието върху Иозиила, син на Захария, син на Ванея, син на Иеиела, син Матаниев, левит от Асафовите синове, (Съд 11:29; 2 Лет 24:20)15и каза: чуйте всички иудеи и жители иерусалимски, и ти, царю Иосафате! Тъй казва Господ вам: не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото войната не е ваша, а Божия. (Изх 14:13; И Н 10:14; Ис 33:2)16Утре излезте против тях: ето, те възлизат по бърдото Циц, вие ще ги намерите накрай долината, пред пустиня Иеруил.17Не вие ще се сражавате тоя път: спрете се, стойте и гледайте спасението Господне, което ви се праща. Иудо и Иерусалиме, не бойте се и не се страхувайте! Утре излезте насреща им, и Господ ще бъде с вас. (Изх 14:13; Чис 14:9)18Иосафат се поклони с лице доземи, и всички иудеи и жителите иерусалимски паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.19А левитите от синовете Каатови и от синовете Корееви наченаха да хвалят Господа, Бога Израилев, с много висок глас.20На сутринта станаха рано и тръгнаха към Текойската пустиня, и когато потеглиха, застана Иосафат и каза: чуйте ме, иудеи и жители иерусалимски! Вярвайте на Господа, вашия Бог, и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му, и ще имате успех. (Изх 14:31; 2 Цар 14:2; Пс 45:1)21Посъветва се с народа и постави певци на Господа, щото те със свето благолепие, вървейки пред въоръжените, да славословят и да казват: хвалете Господа, защото милостта Му е довека!22И когато наченаха да възклицават и славословят, Господ възбуди несъгласие между амонитци, моавци и жителите на Сеирпланина, които бяха нападнали Иудея, и те бидоха разбити:23защото амонитци и моавци се дигнаха против жителите на Сеирпланина, и ги биеха и требеха, а когато свършиха с жителите на Сеир, наченаха да се изтребват един други. (Съд 7:22; 1 Цар 14:20)24И когато иудеите дойдоха на бърдото при пустинята и погледнаха онова множество, и ето – трупове, прострени по земята, и никой се не бе избавил.25Дойде Иосафат и народът му да събират плячка, намериха у тях твърде много и богатство, и облекла, и драгоценни вещи, и си набраха толкова, че не можеха да ги носят. Три дни събираха плячка – толкова много беше тя!26А на четвъртия ден се събраха в долината на благословението, понеже там благословиха Господа. Затова туй място се нарича долина на благословението и доднес.27Тогава всички иудеи и иерусалимци, начело с Иосафата, тръгнаха да се върнат в Иерусалим радостно, защото Господ им даде тържество над враговете им.28И дойдоха в Иерусалим с псалтири, гусли и тръби пред дома Господен.29И страх Божий нападна върху всички царства земни, когато чуха, че Сам Господ воювал против враговете на Израиля. (2 Лет 14:14)30И царството Иосафатово се успокои, и Господ му даде спокойствие от всички страни. (2 Лет 14:6; 2 Лет 15:15)31Тъй царува Иосафат над Иудея: когато се възцари, беше на трийсет и пет години, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря Салаилова. (3 Цар 22:42)32Той ходеше по пътя на баща си Аса и се не отби от него, вършейки угодно пред очите Господни.33Само оброчищата не бяха още премахнати, и народът не беше още обърнал напълно сърцето си към Бога на отците си. (3 Цар 22:43)34Останалите дела Иосафатови, първи и последни, са описани в записките на Ииуя, Ананиев син, които са внесени в книгата на израилските царе. (3 Цар 22:45)35Но след това Иосафат, цар иудейски, се сдружи с Охозия, цар израилски, който постъпваше беззаконно; (3 Цар 22:4)36и се съедини с него, за да построят кораби, които да пращат в Тарсис; и построиха кораби в Ецион-Тавер. (3 Цар 22:48)37Тогава Елиезер, син на Додава от Мареша, изрече пророчество над Иосафата и каза: понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще разори твоето дело. – И корабите се разбиха и не можаха да идат в Тарсис.