2 Летописи 15

Библия, синодално издание

1 Тогава Дух Божий слезе върху Азария, син Одедов,2 и той излезе да посрещне Аса и му каза: послушай ме, Аса и всички иудеи и вениаминци: Господ е с вас, когато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще Го намерите; ако пък Го оставите, и Той ще ви остави. (Вт 20:1; Вт 31:16; Ис 55:6)3 Много дни Израил ще бъде без истиннаго Бога, без свещеник, който да поучава, и без закон; (Ос 3:4; Ам 8:11)4 но когато в утеснението си се обърне към Господа, Бога Израилев, и Го потърси, Той ще им се намери. (Прем 1:2)5 В ония времена няма да има мир ни за излизащи, ни за влизащи; защото ще има големи смутове между всички жители земни;6 народ ще се бие с народ, и град с град, защото ще ги смути Бог с всякакви неволи. (Мт 24:6)7 Ала вие се дръжте твърдо, и ръцете ви да не ослабват, защото ще има награда за делата ви. (Лк 21:19; 1 Кор 15:58; Гал 6:9)8 Като чу Аса тия думи и пророчества на Азария, син на пророк Одеда, той се охрабри и премахна езическите гнусотии из цялата земя Иудейска и Вениаминова, и от градовете, които бе превзел по Ефремовата планина, и поднови жертвеника Господен, що беше пред Господния притвор.9 И събра всички иудеи и вениаминци и преселниците от Ефрема, Манасия и Симеона, които живееха с тях; защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.10 И събраха се в Иерусалим в третия месец на петнайсетата година от царуването на Аса;11 и принесоха в оня ден жертва Господу от плячката, която докараха: от едрия добитък седемстотин и от дребния седем хиляди.12 И сключиха завет да търсят Господа, Бога на отците си, от все сърце и душа; (Вт 6:5; И Н 24:24)13 а всякой, който не потърси Господа, Бога Израилев, да умре – бил той малък или голям, мъж или жена. (2 Лет 22:9)14 И заклеха се в Господа гръмогласно с възклицание и при звука на тръби и рогове.15 И всички иудеи се радваха на тая клетва, защото се клеха от все сърце и с пълно усърдие търсеха Господа, и Той им се намери. И Господ им даде спокойствие от всички страни.16 А майка си Мааха цар Аса лиши от царско достойнство, задето бе направила истукан за дъбравата. Аса катурна идола и, насече го на късове и го изгори в Кедронския дол. (3 Цар 15:13)17 Макар че оброчищата не бяха премахнати у Израиля, но сърцето на Аса беше напълно предадено Господу през всичките му дни. (3 Цар 15:14; 3 Цар 22:43; Лк 1:6)18 Той внесе посветеното от баща си и своето посветено в Божия дом: сребро, злато и съдове. (2 Лет 5:1)19 И война нямаше до трийсет и петата година от царуването на Аса.