1Сам аз, Павел, смирен, кога съм лично помежду ви, а смел спрямо вас, кога съм далеч, убеждавам ви с Христова кротост и благост.2Моля не ме заставяйте и кога съм при вас да прибягна към оная твърда смелост, що смятам да употребя против някои, които мислят, че ние постъпваме по плът. (2 Кор 2:17)3Защото, ако и да ходим в плът, не плътски воюваме. (1 Тим 1:18)4Оръжията на нашето воюване не са плътски, но с помощта Божия са силни да разрушават твърдини: с тях ние унищожаваме замисли, (Ер 1:10; 2 Кор 6:7; Еф 6:13)5и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие, и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христа, (1 Кор 1:19; 1 Кор 3:19)6и готови сме да накажем всяка непослушност, когато вашето послушание стане пълно.7На вънкашност ли гледате? Който е уверен в себе си, че е Христов, нека пак от себе си съди, че, както той е Христов, тъй и ние сме Христови. (Йн 7:24)8Защото, ако би и нещо повече да се похваля с нашата власт, която ни даде Господ за ваше съзидване, а не разстройване, няма да се посрамя. (2 Кор 13:10)9Но, за да не помисли някой, че ви заплашвам с послания, –10понеже в посланията си, каже, е строг и силен, но при личното си присъствие слаб, и речта му нищо и никаква, – (2 Кор 11:6)11такъв нека знае, че каквито сме на думи в посланията си, кога отсъствуваме, такива сме и на дело, кога присъствуваме.12Защото не смеем да се броим или да се сравняваме с някои от ония, които сами се препоръчват: те не разбират, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.13Ние, обаче, не без мярка ще се похвалим, а според мярката на определения нам от Бога дял за достигане дори и до вас. (2 Кор 12:5)14Защото не като нестигнали до вас ние се напрягаме, понеже достигнахме и до вас с благовестието Христово;15ние не се хвалим без мярка с чужди трудове, но се надяваме, като расте вярата ви, да се възвеличим премного сред вас според дела ни, (Рим 15:20)16тъй че и по-далеч от вас да проповядваме Евангелието, а не да се хвалим с готовото в чужди дял.17„Който се хвали, с Господа да се хвали“. (Ер 9:24; 1 Кор 1:31)18Защото не тоя, който се сам хвали, е достоен, а оня, когото Господ хвали. (Пр 27:2; 1 Кор 4:5)