1Филистимци се събраха да воюват с израилтяните. И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимци и разположиха стан при Авен-Езер, а филистимци се разположиха при Афек. (И Н 15:53; 1 Цар 7:12)2И филистимци се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка, и филистимци разбиха израилтяните, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.3Тогава народът дойде в стана; и старейшините Израилеви казаха: защо Господ ни порази днес пред филистимци? Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен, и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни. (Чис 14:44; 1 Цар 14:18)4И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илия – Офни и Финеес.5И когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.6И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен.7И се изплашиха филистимци, понеже казаха: Оня Бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: горко ни! понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; (Изх 14:25)8горко ни! кой ще ни избави от ръката на Тоя силен Бог? Това е Оня Бог, Който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; (Изх 7:8; Ис 43:13)9стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях. (Съд 13:1)10Филистимци се удариха, и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци.11Ковчегът Божий биде взет, и двамата Илиеви синове, Офни и Финеес, загинаха. (Пс 77:21)12Един от Вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.13Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врата и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега Божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.14Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илия.15Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.16И човекът рече на Илия: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?17И вестителят отговори и рече: Израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа, и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът Божий биде пленен.18Когато той спомена за ковчега Божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на Израиля четирийсет години.19Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът Божий е пленен и че свекър и и мъж и са умрели, преви се на колене и роди, понеже и дойдоха болките.20И когато тя умираше, жените около нея и казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.21И нарече младенеца Ихавод[1], като каза: „отиде си славата от Израиля“ – с пленяването на ковчега Божий и (със смъртта) на свекъра и и мъжа и. (Пс 77:21; П Ер 1:6; Евр 9:5)22Тя рече: отиде си славата от Израиля, понеже ковчегът Божий е пленен.