1И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти. (Пс 91:11; Лк 1:47; Лк 1:69)2Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог. (Изх 15:11; Мт 19:17)3Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.4Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват; (Лк 1:52)5ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява. (Лк 1:53)6Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда; (Вт 32:39; Тов 13:2; Прем 16:13)7Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига. (Сир 11:21)8От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената. (Пс 112:7)9Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як. (Пс 146:6)10Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си. (Ис 45:9)11(И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.12А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа (Вт 13:13)13и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото, (Изх 29:27; Лев 7:31; Ез 46:24)14и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом. (Лев 7:34)15Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово. (Лев 3:3)16И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.17И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу. (Рим 2:24; 2 Кор 6:3)18А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.19Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.20Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.21И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа. (Лк 1:80; Лк 2:40; Лк 2:52)22Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.23И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).24Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен;25ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт. (Чис 15:30; 3 Цар 12:16)26А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.27И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона? (Изх 4:27; Д А 7:25)28и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви? (Лев 7:34; Лев 10:14)29А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?30Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени. (Изх 28:1; Изх 28:43; Изх 29:9; Мал 2:9)31Ето, настъпват дни, в които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом; (3 Цар 2:27)32и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом. (3 Цар 2:26; 3 Цар 2:35)33Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст. (Пс 101:8; Пс 111:10)34И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден. (1 Цар 4:11)35И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той ще ходи пред Моя помазаник през всички дни; (Чис 25:13; 2 Цар 8:17; 1 Лет 29:22)36и всеки, който остане от дома ти, ще дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана. (3 Цар 2:27; Ез 44:14)