1 Царе 19 | Библия, синодално издание

Библия, синодално издание

1 Саул думаше на сина си Ионатана и на всичките си слуги да убият Давида. Но Сауловият син Ионатан обичаше много Давида. (1 Цар 18:1; 1 Цар 20:17) 2 Ионатан обади на Давида и рече: баща ми Саул търси да те убие; затова пази се утре; скрий се и бъди на тайно място; 3 аз пък ще изляза и ще се изправя до баща си на нивата, дето ще бъдеш ти, и ще поговоря на баща си за тебе и, каквото видя, ще ти обадя. 4 Ионатан говори на баща си Саула добро за Давида, като му рече: да не греши царят против своя служител Давида, защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе; 5 той излага душата си на опасност, за да порази филистимеца; и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радва; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давида без причина? (Съд 5:18) 6 И Саул послуша гласа на Ионатана, и закле се Саул: жив ми Господ, Давид няма да умре. (1 Цар 14:45) 7 Тогава Ионатан повика Давида; обади му Ионатан всички тия думи, и доведе Ионатан Давида при Саула, и той беше при него, както вчера и завчера. 8 Почна се пак война, и излезе Давид, та се би с филистимци, и им нанесе голямо поражение, и те бягаха от него. 9 И зъл дух от Бога нападна Саула, и той седеше вкъщи с копие в ръка, а Давид свиреше с ръка по струните. (1 Цар 16:14) 10 И Саул искаше да прикове Давида с копието о стената, но Давид отскочи от Саула, и копието се заби в стената; а Давид избяга и се спаси нея нощ. (1 Цар 18:11; 1 Цар 20:33) 11 И прати Саул слуги в къщата на Давида, да го причакат и го убият до сутринта. И рече на Давида жена му Мелхола: ако не спасиш душата си тая нощ, утре ще бъдеш убит. (Пс 58:1; Евр 11:34) 12 Тогава Мелхола спусна Давида през прозореца, и той отиде, побягна и се избави. 13 А Мелхола взе една статуя, тури я в леглото, а на възглавието тури козя кожа, и покри с дреха. 14 И Саул прати слуги да уловят Давида; но Мелхола рече: болен е. 15 И Саул прати слуги да видят Давида, като каза: донесете ми го на легло, за да го убия. 16 Дойдоха слугите, и ето, в леглото статуя, а на възглавието козя кожа. 17 Тогава Саул рече на Мелхола: защо ме тъй излъга и пусна моя враг да побегне? А Мелхола отговори на Саула: той ми каза: пусни ме, инак ще те убия. 18 Давид побягна и се избави; дойде при Самуила в Рама и му разказа всичко, що прави с него Саул. И тръгна със Самуила, и се спряха в Нават (в Рама). 19 И обадиха на Саула, думайки: ето, Давид е в Нават, в Рама. 20 Тогава Саул прати слуги да уловят Давида, и когато те видяха лик пророци, които пророчествуваха, и Самуила, техен началник, Дух Божий слезе върху Сауловите слуги, и те почнаха да пророчествуват. 21 Обадиха за то ва на Саула, и той прати други слуги, но и те почнаха да пророчествуват. После Саул прати и трети слуги, но и те почнаха да пророчествуват. 22 (Разгневен) Саул отиде сам в Рама, и дойде до големия извор в Сеф, и попита, думайки: де са Самуил и Давид? И рекоха: ето, в Нават, в Рама. (1 Цар 17:1) 23 Той отиде там в Нават, в Рама, и върху него слезе Дух Божий, и той вървеше и пророчествуваше, докле пристигна в Нават, в Рама. (1 Цар 18:10; Пр 21:1) 24 Съблече и той дрехите си, и пророчествуваше пред Самуила, и целия оня ден и цялата оная нощ лежа необлечен; затова казват: нима и Саул е между пророците. (1 Цар 10:11)