1Когато Димитрий чу, че Никанор и войниците му паднали в сражението, повторно прати Вакхида и Алкима в Иудейската земя и с тях – дясното крило.2Те тръгнаха по пътя за Галгал и се разположиха на стан при Месалот, който е в Арвили, и, като го завладяха, погубиха много люде.3В първия месец на сто петдесет и втората година разположиха се те на стан в Иерусалим,4но станаха и отидоха към Верея с двайсет хиляди мъже и с две хиляди конници.5А Иуда се разположи на стан при Елеас, и с него – три хиляди отбор мъже.6Но като видяха голямата войска, колко тя е многобройна, те се твърде уплашиха, и мнозина се разбягаха из стана му, и останаха от тях не повече от осемстотин мъже.7Когато Иуда видя, че се разбяга опълчението му, а войната го тревожи, сърцето му се смути, защото нямаше време да ги събере.8Той се наскърби и каза на останалите: „да станем и идем против нашите противници; може би, ще имаме сила да се бием с тях“.9Но те го раздумваха и говореха: „ние нямаме сила; сега ще спасяваме живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях, – сега сме малко“.10Но Иуда каза: „не, да не стане това с мене – да бягам от тях; ако пък е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да не оставим да се хули нашата слава“.11Дигна се войската от стана и се спря срещу тях; конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашници и стрелци и всички предни силни войници.12Вакхид пък се намираше на дясното крило; отредите се приближаваха от двете страни и тръбяха с тръби.13Затръбиха с тръби и людете, които бяха с Иуда, и потресе се земята от шума на войските, и стана упорито сражение от сутринта до вечерта.14Иуда видя, че Вакхид и най-силната част от войската му се намира на дясна страна, и събраха се при него всички храбри по сърце, –15и разбиха те дясното крило и ги гониха до Азотска планина.16Когато ония, които бяха на лявото крило, видяха, че дясното крило е разбито, обърнаха се по стъпките на Иуда и на тия, що бяха с него отзад.17Сражението биде жестоко, и паднаха много убити от едната и от другата страна;18падна и Иуда, а другите удариха на бяг.19А Ионатан и Симон взеха Иуда, брата си, и го погребаха в гробницата на бащите му в Модин.20Всички израилтяни го оплакаха и ридаха за него силно, тъжиха много дни и казваха:21„как падна силният, който спасяваше Израиля!“ (2 Цар 1:19)22Другите пък дела на Иуда, сраженията, храбрите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.23А след смъртта на Иуда по всички израилски предели се появиха люде беззаконни, и се подигнаха всички, които вършеха неправда.24В същите дни настана твърде голям глад, и страната се прилепи към тях.25Тогава избра Вакхид нечестивите мъже и ги тури началници на страната:26те разпитваха и диреха приятелите на Иуда и ги довеждаха при Вакхида, а той им отмъщаваше и се подиграваше с тях.27И биде голяма скръб в Израиля, каквато не е била от оня ден, откак се не видя у тях пророк.28Тогава се събраха всички приятели на Иуда и казаха на Ионатана:29„откак умря брат ти Иуда, не се намери нему подобен мъж, който да излезе против враговете и Вакхида и против враговете на нашия народ.30Сега, прочее, ние те избрахме да ни бъдеш вместо него началник и вожд, за да водиш нашата война“.31Тогава Ионатан прие предводителството и завзе мястото на Иуда, брата си.32Вакхид се научи за това и диреше да го убие.33Тогава пък узнаха Ионатан и Симон, брат му, и всички, които бяха с него, и побягнаха в пустиня Текое и се разположиха на стан при водите на езеро Асфар.34Вакхид, като узна това в съботен ден, премина сам и всичката му войска отвъд Иордан.35А Ионатан проводи брата си – предводителя на народа, и помоли приятелите си, наватеите, да съберат у тях много храни.36Но из Мидава излязоха Иамвриевите синове и хванаха Иоана и всичко, що той имаше, и избягаха.37След тия случки казаха на Ионатана и на брата му Симона, че Иамвриевите синове тържествено извършват голяма сватба и с голям разкош водят от Надават невеста, дъщеря на едного от прочутите ханаански велможи.38Тогава си спомниха те за брата си Иоана, излязоха и се скриха в подслона на планината.39Като подигнаха очи, видяха: ето възклицания и голяма прикя; младоженецът и приятелите му и братята му бяха излезли да посрещат с тъпани и свирки и с много оръжия.40Тогава ония, що бяха с Ионатана, скочиха върху тях из засадата и ги избиха, и паднаха много убити, а останалите избягаха в планината; и те взеха всичката им плячка.41И обърна се сватбарското тържество в печал, а звуковете на техните свирки – в плач.42Тъй отмъстиха те за кръвта на брата си и се върнаха в блатистото място при Иордан.43Чу това Вакхид и един съботен ден дойде при бреговете на Иордан с голяма войска.44Тогава Ионатан каза на людете си: „нека станем сега и да се ударим за нашия живот, защото сега не е това, което беше вчера и завчера.45Ето, неприятелят е и пред нас и зад нас, водата на Иордан е от едната и от другата страна, и блато и гора, и няма място, накъде да се отместим.46Сега, прочее, извикайте към небето, за да се избавим от ръцете на нашите врагове“.47И почна се сражение. Ионатан протегна ръка, за да удари Вакхида, но оня се отмести назад от него.48Ионатан и тия, които бяха с него, се хвърлиха в Иордан и преплуваха на другия бряг, а ония не преминаха след тях Иордан.49И в оня ден от Вакхидовите хора паднаха до хиляда мъже.50Вакхид се върна в Иерусалим и построи в Иудея силни градове: крепостта в Иерихон, Емаум и Веторон, Ветил и Тамната във Фаратон, и Тефон – с високи стени, порти и ключалки;51и тури в тях стража, за да враждува против Израиля.52Укрепи също и град Ветсура, Газара и крепостта, като остави в тях войска с храни,53и взе заложници – синовете на вождовете на страната – и ги тури под стража в иерусалимската крепост.54В сто петдесет и третата година, във втория месец, заповяда Алким да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и да разрушат делото на пророците; и почна вече да разрушава.55Но в същото време Алким получи удар, и се спряха предприятията му; устата му се сковаха, той онемя и не можеше повече да промълви ни дума и да се разпореди за дома си.56И умря тогава Алким в тежки мъки.57Когато Вакхид узна, че Алким е умрял, върна се при царя, и Иудейската земя остана две години спокойна.58Тогава всички беззаконници се съвещаваха и говореха: „ето, Ионатан и тия, що са с него, живеят безопасно и спокойно; да доведем сега Вакхида, и той ще ги хване всички в една нощ“.59Отидоха и тъй го съветваха.60Той се реши да тръгне с голяма войска и прати тайно писма до всички свои съюзници, които се намираха в Иудея, да хванат Ионатана и тия, що са с него; но те не можаха, защото узнаха техните замисли.61И хванаха от мъжете на оная страна, виновници за туй злодейство, до петдесет човека, и ги убиха.62След това Ионатан, Симон и ония, които бяха с тях, се отдалечиха във Ветваси, в пустинята, и възобновиха разрушението там и укрепиха град.63Вакхид, като узна това, събра цялата си войска, извести и на ония, които се намираха в Иудея,64и дойде, та обсади Ветваси, и се сражаваха против него много дни, като постави машини.65Ионатан пък остави в града брата си Симона, а сам излезе по страната с неголяма войска,66порази в шатрите им Одоаарина и братята му, както и синовете на Фасирона, и почна да убива и да настъпва със сила.67Тогава Симон и ония, що бяха с него, излязоха от града и изгориха машините,68биха се против Вакхида и го разбиха; с това те много го натъжиха, защото кроежите му и походът отиде напразно.69Много се разгневи той на беззаконните мъже, които го бяха съветвали да иде в тая страна, и мнозина от тях умъртви, и реши да се върне в земята си.70Като узна това, Ионатан прати при него старейшини, за да свържат с него мир, и да им върне пленените.71Той прие това, направи според думите му и се закле да му не причинява никакво зло през целия си живот,72и върна му пленниците, които попреди бе пленил в Иудейската земя, върна се в своята земя и не дохожда вече в техните предели.73И утихна мечът в Израиля; Ионатан се засели в Махмас и почна да съди народа, като изтреби нечестивите измежду Израиля.