1Когато Давид живееше в своя дом, каза на пророк Натана: ето, аз живея в кедров дом, а ковчегът на завета Господен е под шатра. (2 Цар 7:2)2И Натан каза на Давида: върши всичко, що ти е на сърце, защото Господ е с тебе. (2 Цар 7:3)3Но в същата нощ биде слово Божие към Натана: (2 Цар 7:4)4иди и кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ: не ти ще Ми съградиш дом, дето да обитавам, (3 Цар 8:19)5защото Аз не съм живял в дом от деня, когато изведох синовете Израилеви, и доднес, а ходих от шатра в шатра и от жилище в жилище. (Изх 7:5)6Където и да ходих с целия Израил, казах ли, макар и дума, някому от съдиите израилски, на които бях заповядал да пасат Моя народ: защо Ми не съградите кедров дом?7И сега тъй кажи на Моя раб Давида: тъй казва Господ Саваот: взех те от овчето стадо, за да те направя вожд на Моя народ Израиля; (1 Цар 16:12)8бях с тебе навред, дето и да ходи, изтребих всички твои врагове пред лицето ти и направих името ти като името на великите по земята;9приготвих място за Моя народ Израиля, укорених го, и той ще живее спокойно на своето място, и няма вече да го смущават, нечестивите няма вече да го притесняват, както изпреди, (2 Цар 7:10)10в ония дни, когато Аз бях поставил съдии над Моя народ Израиля, и Аз бях смирил всички твои врагове, и ти възвестявам, че Господ ще ти съгради дом. (Пс 17:15)11Кога се изпълнят твоите дни, и ти се прибереш при отците си, тогава ще въздигна твоето семе след тебе, което ще бъде от синовете ти, и ще закрепя царството му. (2 Цар 7:12; Мт 1:1; Гал 3:16)12Той ще Ми съгради дом, и ще закрепя престола му вовеки.13Аз ще му бъда баща, и той ще Ми бъде син, и милостта Си няма да дигна от него, както я дигнах от оногова, който беше преди тебе. (2 Цар 7:14)14Ще го поставя в Моя дом и в Моето царство навеки, и престолът му ще бъде вечно крепък. (Ис 55:3; Лк 1:32; 1 Тим 3:15)15Всички тия думи и цялото видение Натан точно разказа на Давида. (2 Цар 7:17)16Цар Давид дойде, застана пред лицето Господне и каза: кой съм аз, Господи Боже, и какво е моят дом, та си ме толкоз въздигнал? (2 Цар 7:18)17Но и това се показа малко в Твоите очи, Боже; Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъднина и гледаш на мене като на велик човек, Господи Боже! (2 Цар 7:19)18Какво още може да прибави пред Тебе Давид, за да се възвеличи Твоят раб? Ти знаеш Своя раб! (Пс 138:1)19Господи, за Твоя раб, според сърцето Си, Ти вършиш всички тия велики дела, за да явиш всяко величие.20Господи, по всичко, що сме слушали с ушите си, подобен на Тебе няма и няма бог, освен Тебе. (2 Цар 7:22)21И кой е подобен на Твоя народ Израил, едничък народ на земята, при който е идвал Бог, да го изкупи за Свой народ, за да Си направи име чрез велико и страшно дело, – чрез прогонване народите от лицето на Своя народ, който Ти избави от Египет. (Вт 4:7)22Ти направи Твоя народ Израиля Свой собствен народ навеки и Ти, Господи, стана негов Бог.23И тъй, сега, о, Господи, утвърди навеки словото, що си казал за Твоя раб и за неговия дом, и стори, според както си казал. (2 Цар 7:25)24Да пребъде и да се възвеличи Твоето име вовеки, за да казват: Господ Саваот, Бог Израилев, е Бог над Израиля, и домът на Твоя раб Давида да бъде крепък пред Твоето лице.25Защото Ти, Боже мой, яви на Твоя раб, че ще му уредиш дом, затова и Твоят раб се осмели да се моли пред Тебе. (2 Цар 7:27)26И сега, Господи, Ти си Бог, и Ти изрече за Твоя раб това добро.27Прочее, почни да благославяш дома на Твоя раб, за да бъде вечно пред Твоето лице; защото, ако Ти, Господи, го благословиш, ще бъде благословен довека. (2 Цар 7:29)