1И аз, братя, като дойдох при вас, дойдох да ви явя Божието свидетелство не с превъзходно слово или мъдрост; (1 Кор 1:17)2защото не намерих за добре да зная между вас нещо друго, освен Иисуса Христа, и то Иисуса Христа разпнат; (1 Кор 1:23; 1 Кор 15:3; Фил 3:8)3и аз бях у вас в немощ, в страх и в голям трепет. (Д А 18:1)4И словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила, (2 Пет 1:16)5та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия. (2 Кор 6:7)6Мъдрост проповядваме между съвършените, ала мъдрост не на тоя век, нито на преходните властници в тоя свят, (Як 3:15)7а проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, (Рим 14:23; Еф 3:9)8която никой от властниците на тоя век не е познал; защото, ако бяха л познали, не биха разпнали Господа на славата. (Мт 11:25; Д А 13:27; 2 Кор 3:14)9Но, както е писано: „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“. (Ис 64:4)10А нам Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. (Мт 13:11; Мк 4:11; Йн 14:26)11Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух. (Рим 11:33)12Ала ние приехме не духа на тоя свят, а Духа, Който иде от Бога, за да знаем това, що ни е дарувано от Бога; (Рим 8:15)13това и проповядваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа Светаго, като сравняваме духовното с духовно. (1 Кор 1:17)14Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно. (Рим 8:5)15Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва. (Пр 28:5)16Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме ум Христов. (Ис 40:13; Рим 11:34; Прем 9:13)