1И Иудит рече: почнете Богу моему на тимпани, пейте Господу моему на кимвали, пейте Му стройно песен нова, възнасяйте и призовавайте Неговото име; (Изх 15:21)2защото Той е Бог Господ, Който съкрушава битки, понеже Той се опълчи за мене всред народа и ме изтръгна из ръцете на моите гонители.3Дойде Асур от северните планини, дойде с десетки хиляди своя войска, и множеството им заприщи водата в изворите, и конницата им покри хълмовете.4Той каза: пределите ми ще изгори, момците ми с меч ще изтреби, кърмачетата о земи ще удари, децата ми ще разграби, девиците ми ще плени.5Но Господ Вседържител ги повали чрез женска ръка.6Не от момци падна техният силен, не синове на титани го поразиха, и не високи исполини го натиснаха, а Иудит, дъщеря на Мерария, чрез хубостта на лицето си го погуби;7защото тя, за да въздигне ония, които бедствуваха в Израил, съблече вдовишките си дрехи, помаза лицето си с благоуханна маз,8украси косата си с накити за глава, надяна ленена дреха, за да го прелъсти.9Нейните сандали възхитиха погледа му, и хубостта и плени душата му; меч мина по шията му.10Персите се ужасиха от юначеството и, и мидяните се слисаха от смелостта и.11Тогава моите унизени възкликнаха, – и те се уплашиха; моите немощни извикаха, – и те се смутиха; издигнаха гласа си, – и те удариха на бяг.12Синовете на млади жени ги клаха и, като на деца на бягащи роби, им рани нанасяха; те загинаха от полковете на моя Господ.13Ще възпея на моя Господ песен нова. Велик си Ти, Господи, и славен, дивен със сила и непобедим!14Нека Ти служи всяко Твое създание: защото Ти рече – и се свърши; Ти прати Твоя Дух, – и се уреди; и няма никой, който да противостои на Твоя глас. (Пс 103:22; Пс 148:5)15Планини с води от основи ще се поместят, и камъни като восък ще се разтопят от Твоето лице, ала към тия, които се боят от Тебе, Ти си благ и милостив.16Малка е всяка жертва за благоухание, и всяка тлъстина е нищожна за всесъжение Тебе; но който се бои от Господа, винаги е велик.17Горко на народите, които въстават против моя народ: Господ Вседържител ще им отмъсти в съдния ден, ще прати огън и червеи върху телата им, – и ще чувствуват болка и вечно ще плачат.18Като дойдоха в Иерусалим, те се поклониха Богу, и когато народът се очисти, възнесоха всесъженията си, доброволните си жертви и даровете си.19А Иудит принесе всички съдове Олофернови, които и даде народът, и завесата, която бе взела от спалнята му, даде в жертва Господу.20Народът се весели в Иерусалим пред светилището три месеца, и Иудит оставаше заедно с тях.21Но след тия дни всеки се върна в своя дял, а Иудит отиде във Ветилуя, дето прекарваше в имението си, и по времето си беше славна по цяла земя.22Мнозина я искаха, но мъж я не позна през всички дни на живота и от оня ден, когато мъж и Манасия умря и се прибра към своя народ.23Тя придоби голяма слава и остаря в дома на мъжа си, като проживя до сто и пет години и отпусна на свобода слугинята си. Тя умря във Ветилуя, и погребаха я в пещерата на мъжа и Манасия.24Израилевият дом я оплаква седем дни. А своя имот преди смъртта си тя раздели между роднините на мъжа си Манасия и между близките на своя род.25И никой вече не заплашваше Израилевите синове в дните на Иудит и много дни след смъртта и.