1И заповяда да я въведат там, дето се пазеха сребърните му съдове, и поръча да се ползува тя с храна от неговата трапеза и да пие от неговото вино.2Но Иудит рече: няма да ям това, за да няма съблазън, но нека ми дават онова, що е донесено с мене. (Тов 1:11)3Олоферн и каза: а кога се свърши онова, що е с тебе, отде ще вземем да ти даваме същото? защото между нас няма ни едного от твоя род.4Иудит му отговори: да ти е жива душата, господарю мой; рабинята ти няма да потреби, каквото е с мене, преди Господ да извърши чрез ръката ми това, що е определил.5Тогава Олоферновите слуги я въведоха в шатрата, и тя спа до среднощ; а към утринна стража стана6и прати да кажат на Олоферна: нека моят господар заповяда, да позволят на рабинята ти да излиза на молитва.7Олоферн заповяда на телопазителите си да и не пречат. И тя преседя в стана три дни, а през нощите излизаше в долината Ветилуйска, умиваше се на водния извор при стана,8и, като излизаше, молеше се на Господа, Бога Израилев, да насочи пътя и към избавяне синовете на Неговия народ.9След завръщане тя оставаше чиста в шатрата, а привечер и донасяха храна.10На четвъртия ден Олоферн даде гощавка само за слугите си и не покани да прислужват никого от отредените на служба.11И рече на скопеца Вагоя, който беше поставен над всичко негово: иди придумай еврейската жена, която е у тебе, да дойде при нас да яде и да пие с нас;12срамота е за нас да оставим такава жена, без да се поразговорим с нея; тя ще ни се присмее, ако я не поканим.13Като излезе от Олоферна, Вагой отиде при нея и рече: недей отказва, млада хубавице, да дойдеш при моя господар, за да получиш чест пред лицето му и да пиеш заедно с нас вино във веселие и да бъдеш днес като една от Асуровите дъщери, които предстоят в дома на Навуходоносора.14Иудит му рече: коя съм аз, та да противореча на моя господар? Ще побързам да извърша всичко, що е угодно на моя господар, и това ще ми служи за утеха до деня на смъртта ми.15Тя стана и се премени с дрехи и с всички женски накити; а слугинята и дойде и постла за нея по земята пред Олоферна килими, които бе получила от Вагоя за всякогашна употреба, да яде възлегнала на тях.16След това Иудит дойде и седна на трапезата. Разпали се сърцето на Олоферна за нея, и душата му се развълнува: той силно пожела да се събере с нея и диреше случай да я прелъсти от деня, когато я видя.17И рече и Олоферн: пий и се весели заедно с нас.18А Иудит рече: ще пия, господарю, защото днес животът ми се възвеличи в мене повече, отколкото през всички дни от рождението ми.19И тя взе, яде и пи пред него, което слугинята и бе приготвила;20а Олоферн я гледаше с драгост и пи вино твърде много, колкото не беше пил никога – ни в един ден от рождението си.